Русия се отказа от проекта „Южен поток” заради „не твърде опитни бюрократи в Брюксел” и позицията на България, която „не може да се държи като суверенна държава” – това са част от коментарите в руския печат във вторник, след като президентът Владимир Путин обяви при официалното си посещение в Анкара края на проекта.
„Не можем да започнем строителство в морето, докато нямаме разрешение от България, а да започнем да строим в морето, да стигнем до българския бряг и да спрем - това е просто нелепо”, цитира „Ведомости” руския лидер. „Това е - проектът е закрит”, потвърдил Алексей Милер.
Путин предложи на българите да искат от Европейската комисия обезщетение за пропуснатите ползи, тъй като само преките доходи от газовия проект за българския бюджет се очакваше да бъдат 400 млн. евро годишно, посочва „Московский комсомолец”.
„България винаги е казвала, че е твърде заинтересована да бъде създаден „Южен поток”, но щом тя не може да се държи като суверенна държава, щом има други ангажименти, това не ни влиза в работа”, цитира всекидневникът руския президент.
„Правителството на България всяка седмица мени позицията си във връзка с газопровода”, твърди „Комсомолская правда”. Проектът би осигурил на България 400 млн. евро годишно и нови работни места, но „от друга страна, САЩ настояват София да наложи възможно повече вета върху руски проекти и предложения”, заявява изданието.
„Варианти за окончателно решение може да чакаме до безкрай”, отбелязва вестникът и допълва, че заради поведението на България са били разрушени надеждите и на сърбите, и на Австрия, и на редица други страни за допълнителни печалби от реализирането на проекта”, пише още „Комсомолская правда”.
„Южен поток” от сензации" гласи заглавието на първата страница на официоза „Росийская газета”.
„Русия се отказа от проекта „Южен поток” - поредния строеж на века със стойност почти 24 млрд. евро. Владимир Путин обясни това с интриги на ЕС и на България, замразила проекта под натиск отвън. Решено е газопроводът да се обърне към Турция, която може да стане най-големият посредник в продажбите на руски газ”, пише „РБК Дейли”.
Причина за решението на Москва са действията на „не твърде опитни бюрократи в Брюксел”, коментира пред „РБК дейли” руският аналитик Валерий Нестеров. „За да постигне политическа цел - да угоди на Украйна, като накара Русия да транспортира газ през украинска територия, ЕС не позволи на Москва да осъществи „Южен поток”. Това зле ще се отрази на допълнителните доставки за Европа. Така Европа се наказва сама и тласка „Газпром” към по-активни действия на азиатските пазари”, предупреждава експертът.
„Газпром” изоставя един от най-мащабните и скъпоструващи проекти в историята си след осем години преговори, подготовка и безкрайни спорове с ЕС”, резюмира „Комерсант”. В крайна сметка руските власти избраха алтернативата да прокарат тръба до Турция - втория по големина експортен пазар на „Газпром”, чието потребление расте, за разлика от това на ЕС. Според „Газпром”, дори в новия си вариант газопроводът ще даде на Русия възможност да се откаже от транзита през Украйна при доставки за Турция, Гърция и вероятно България, пише вестникът.
„Газпром” се стреми и да оползотвори осъществените вече инвестиции от над 25 милиарда долара, изтъква изданието. Според „Ведомости” обаче през последните три години „Газпром” е финансирал проекта „Южен поток” „почти наполовина” и сумата е 4,66 млрд. долара.
Експерти на „Комерсант" препоръчват проектът да бъде изоставен изцяло, тъй като Турция може да стане проблемен потребител за руския концерн: на преговори Анкара неведнъж мени позицията си и проваля постигнати вече договорки. Руският наблюдател Данила Бочкарьов напомня пред „Независимая газета” недостига на енергия, пред който се изправя бързорастящата турска икономика, и същевременно възможностите на „Газпром” рязко да увеличи доставките за тази страна.
Според него обаче Турция „настоява още сега” да получи отстъпка в цената на горивото, въпреки че се очаква цените по действащите договори да спаднат след 6 до 9 месеца. „Газпром” може да предостави отстъпка, особено ако бъде взето политическо решение по въпроса”, добавя Бочкарьов.
Анкара не подкрепи западните санкции и се изяви като стратегически партньор на Русия - съответно Владимир Путин заяви, че е решено цената на газа за турските ни партньори да
бъде намалена с 6 на сто, а в бъдеще може би и повече, отбелязва „Московский комсомолец”.
Всъщност Русия смята да гради втори „Син поток” към Турция и този вариант в икономически план също е по-изгоден за Москва, защото морската отсечка до Турция ще е по-къса - близо 400 километра срещу 925 километра до българския бряг, пресмята електронното издание „Взгляд”. Съответно морската отсечка до Турция ще струва не близо 10 млрд. евро, а само 7 млрд. евро, и Русия ще направи икономии от 3 млрд. евро, уточнява финансистът Сергей Аргибалов.
Единственият минус е, че вместо Украйна се появява друга транзитна страна - Турция. А специалното значение на „Южен поток” бе тъкмо в това „Газпром” да получи достъп до европейските пазари без посредници. „Анкара обаче в случая е много по-добър съюзник от Киев, който няма нито пари, нито желание да купува газ от Русия. Нещо повече, благодарение на тези толкова големи газови договори Русия получава един по-стабилен геополитически съюзник”, заключава „Взгляд”.
