Над 8000 служители на енергийните комплекси „Олтения“ и „Хунедоара“ в Румъния предстои да бъдат съкратени според проект за извънредно постановление на министерството на енергетиката, съобщава БТА, като се позовава на медии в севернтата ни съседка.

Става дума за 8060 служители на двата въгледобивни комплекса, към които се прибавят 264 служители на Националната компания за добив на уран и 30 служители на компанията за черни каменни въглища в долината на река Жиу. Проектът предвижда съкратените лица да получат компенсаторни плащания в размер на близо 916 милиона леи (186,24 милиона евро) за период до четири години.

Най-продължителни ще са плащанията към служителите, които са работили под земята. Очаква се съкращенията да бъдат завършени през 2032 г. Ще се организират и програми за преквалификация.

Откъде ще дойдат парите?

Министърът на енергетиката Вирджил Попеску заяви, че компаниите, които са в несъстоятелност като енергийния комплекс „Хунедоара“ или които нямат финансов източник за тези плащания като Националната компания за уран, ще получат средства от енергийното ведомство.

По думите му парите може да дойдат от „източниците за проектите за намаляване на емисиите от въглероден диоксид, защото закриването на мини означава намаляване на емисиите“.

Министърът добави, че „това е ангажиментът на държавата към европейския пакт за околната среда“.

А у нас?

Подобно на Румъния, България също има наследен от времето на социализма голям енергиен комплекс – „Марица-Изток“. С ключово значение за енергетиката е държавният ТЕЦ „Марица-Изток 2“, който изкупува голямата част от въглищата, добити от едноименните мини.

Дружествата, заедно с частните „Марица-Изток“ 1 и 3 (с които има дългосрочни договори), са едни от най-големите работодатели в Южна България, като пряко и косвено десетки хиляди български семейства зависят от компаниите в Маришкия басейн.

Заради повишаващата се цена на въглеродните квоти и ефекта от тях върху цената на тока за потребителите, от години е на дневен ред въпросът какво ще е бъдещето на мините и на т.нар ТЕЦ2. От много време се обсъжда и прекратяването на договора с т.нар американски централи. Предсрочното прекратяване би означавало и санкции за България.

Въпреки политическото говорене в рамките на няколко правителства, у нас все още не е представен публично план с конкретика, сравнима с тази на румънския проект. И бизнесът, и синдикатите предупреждават и че няма актуални разчети как спирането на въглищните мощности ще може да бъде компенсирано, за да не се стигне до недостиг на ток и шоков ефект в цялата индустрия.

Преди дни президентът Румен Радев предупреди, че големите индустриални държави в ЕС няма да се откажат от подкрепата си за промените към нисковъглеродна иконикомика и това неминуемо ще направи старите централи неконкурентни на свободния пазар.

Всичко това може да доведе до „зелен“ преход в Маришкия басейн, за който България ще плаща солена икономическа и социална цена.