На път за болницата, за да роди четвъртото си дете преди близо три години, украинката Людмила Родченко разказва пред "Ройтерс", че е видяла телата на цивилни, разпръснати по улицата, покрити с одеяла.
Ден след раждането на Евгений Степаненко руски танк е паркиран пред клиниката - работеща по това време от дизелов генератор и вода, доставяна от две противопожарни коли, паркирани наблизо.
42-годишната Родченко скоро увива новородения си син в одеяло и бяга с него и другите си деца в относителната безопасност на централната област Полтава, докато нахлуващите руски сили превземат родния ѝ град Буча, в близост до столицата Киев.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Не бяхме сигурни какво ще донесат следващите един или два или три часа, да не говорим за следващия ден“, казва Родченко в къщата си в Буча, припомняйки си събитията около раждането.
„Той беше само на три дни, когато премина през толкова трудно пътуване; целият беше увит в одеяла, дори не можеше да се види лицето му. Премина през студ и скреж.“
Родченко си спомня, че е трябвало да събира топла вода от войските на контролно-пропускателните пунктове, за да прави бебешко мляко за него.
Евгений, или Женя, както нежно го нарича майка му, е едно от хилядите деца, родени в пълномащабната война в Украйна, конфликт, който наближава 1000-ия си ден и представлява предизвикателства, които малко млади семейства биха могли да си представят.
В първоначалната паника на нашествието Родченко и нейните деца успяват да избягат от Буча.
Градът се превърна в синоним на руската бруталност, когато седмици по-късно край пътя бяха открити труповете на десетки цивилни, някои от които очевидно бяха екзекутирани. Москва отрича да е убивала цивилни и твърди, че сцените в Буча са инсценирани.
С постепенното настъпване на реалността на войната Родченко, подобно на други украинци, търси някакво чувство за нормалност.
„Опитвам се да се уверя, че има нормално детство, без да фокусирам вниманието си върху сирените за въздушна атака“, каза тя, имайки предвид почти ежедневните предупреждения в Украйна за наближаващи руски дронове и ракети.
„Но когато получавам известия за въздушна атака на телефона си, той казва: „Мамо, страх ме е, страх ме е“.
Търси защита
Родченко се опасява, че боевете могат да продължат с години. Русия превзема територии село по село на изток и с Доналд Тръмп, който скоро ще бъде в Белия дом, украинците се опасяват, че може да загубят най-важния си съюзник във войната.
„Много искам това да се случи (войната да свърши)“, каза Родченко. „Искам децата ми да имат светло бъдеще.
„Какво образование имат? Те се върнаха в училище и трябва да отидат направо в мазето, а след това обратно (в класната стая)“, добави тя, чудейки се какво въздействие ще има постоянната заплаха от нападение върху психичното им здраве .
Милиони хора напуснаха домовете си, включително много жени и деца, които се преместиха в чужбина. Родченко каза, че е обмисляла да напусне страната, но се е оказало твърде трудно и скъпо.
Наталия Татушенко, която се грижи за Женя и други деца в детска градина в Буча, каза, че двегодишното дете и неговите връстници са били по-чувствителни от децата преди войната.
"Те много се страхуват да бъдат разделени от майка си, защото вероятно търсят защита от нея“, каза тя.
„В момента те са малки и се държат като малките деца“, добави Татушенко. "Но когато станат малко по-големи, те ще бъдат по-спокойни в стресови ситуации."
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK