Предполага се, че откъснала се горна част на ракета Falcon 9 на SpaceX се е разбила в Луната, образувайки кратер в близост до известния „Айнщайн“. Това предоставя на учените уникална възможност за изследване, която може да бъде от полза за бъдещи космически мисии.
Празната горна степен на ракетата е трябвало да се удари в лунната повърхност в сряда със скорост около 8700 км/ч, пише Би Би Си. Но защо още не са се появили снимки на удара?
Кратката светкавица, предизвикана от сблъсъка, е била твърде слаба, за да бъде наблюдавана от повечето любители астрономи, дори и с мощни телескопи. По-големи обсерватории в Северна и Южна Америка обаче анализират събраните данни.
Свързана новина
Може да минат дни или дори седмици, преди учените да получат пълна картина на случилото се и на информацията, която могат да извлекат от него. За планетарните геолози обаче този случаен сблъсък представлява истински научен подарък.
Как ракетата се озова на път към Луната?
Falcon 9 е ракета за многократна употреба, използвана в множество космически мисии. Конструкцията ѝ позволява част от нея да се върне на Земята, докато други елементи остават в Космоса.
Конкретната ракета беше изстреляна от Флорида през януари миналата година с два лунни апарата на борда.
Задачата на горната степен беше да даде необходимото ускорение, за да изведе двата апарата от земната орбита и да ги насочи към Луната – мисия, която беше успешно изпълнена.
След това използваната степен - с размерите на пететажна сграда и тегло над 4000 килограма, остана да се движи по силно удължена орбита между Земята и Луната.
През следващите 18 месеца гравитационното влияние на Земята, Луната и Слънцето, както и дори натискът от слънчевата светлина, постепенно променили траекторията ѝ.
Астрономите, проследяващи обекта, в крайна сметка установили, че тези малки въздействия са го насочили към неизбежен сблъсък с Луната.
Защо ударът е толкова ценен за науката?
Сблъсъкът е станал около 07:35 ч. британско време (06:35 GMT) в сряда. За голяма част от света тогава е било дневно време, а светкавицата от удара е продължила само части от секундата.
Дори любителите астрономи, наблюдавали Луната в тъмната част на денонощието, практически не са имали шанс да видят събитието. Освен че е било изключително кратко, то е станало върху осветената от Слънцето страна на Луната.
Предполага се, че ударът е изхвърлил облак прах с дължина до 100 километра, който е останал във въздуха няколко минути.
Дори космическите апарати в орбита около Луната не са били на подходящото място, за да заснемат удара в реално време. Най-добър шанс е имал южнокорейският орбитален апарат Danuri, който е преминал близо до района малко преди сблъсъка. Екипът на мисията съобщи пред корейски медии, че евентуални кадри ще бъдат публикувани едва след приключване на анализа.
Свързана новина
През следващите дни Lunar Reconnaissance Orbiter на НАСА ще прелети над района и ще заснеме мястото, което ще позволи сравнение между изображенията отпреди и след удара.
Първите научни резултати и евентуални изображения могат да дойдат и от мощни телескопи в Северна и Южна Америка, където по време на удара все още е било тъмно. Заснемането на обект с размер около 14 метра, който се удря в осветената страна на Луната на разстояние 385 000 километра, е изключително трудно, но не и невъзможно.
Обработката на изображенията може да отнеме часове, дни или дори седмици, докато учените проверят и анализират събраните данни.
Контролиран експеримент по случайност
Новообразуваният кратер е особено ценен за учените, защото те знаят с голяма точност размера на ракетата, скоростта ѝ и мястото на удара.
Така сблъсъкът се превръща от случаен инцидент в рядък естествен експеримент.
Изследователите ще могат да проверят моделите си за това как подобни удари образуват кратери, как разпръскват материал по повърхността и как предизвикват сеизмични вълни във вътрешността на Луната.
Тази информация има и практическо приложение. По-доброто разбиране за количеството скали и прах, изхвърлени при подобен удар, ще помогне при проектирането на по-безопасни лунни кацащи апарати и бъдещи бази на
Луната, като инженерите ще могат по-точно да изчисляват докъде могат да достигнат отломките и колко силно се разклаща повърхността.
Освен това материалът, изхвърлен от по-дълбоките слоеве на Луната, може да даде нови сведения за нейната геология и за формирането на системата Земя–Луна преди около 4,5 милиарда години.
Не е първият подобен случай
Това не е първият път, когато създаден от човека обект се удря в Луната.
От 1959 г. насам десетки космически апарати са се разбивали в естествения спътник на Земята - някои по случайност, а други умишлено в името на науката.
Свързана новина
Първата е съветската сонда Luna 2, последвана от американските сонди Ranger през 60-те години, няколко ракетни степени от програмата Apollo, както и мисията LCROSS през 2009 г., която умишлено беше разбита в Луната, за да търси следи от воден лед.
Последният потвърден случаен удар беше през 2022 г., когато се смята, че в Луната се е разбил ускорител, останал от китайска лунна мисия, изстреляна през 2014 г. Това е още едно напомняне, че космически отпадъци се натрупват в околоземното пространство вече повече от половин век.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
