Още с горещия си влажен въздух, пъстрото гъмжило по площади и булеварди и почти хаотичното движение на автомобили Казабланка убива всеки порив на чуждестранния посетител да се почувства за миг като Хъмфри Богарт в култовата роля на Рик в американската драма от 1943 г. „Казабланка”, или мечтата на всяка дама да повърви в обувките на Ингрид Бергман в кадър от романтична черно-бяла лента.
Всъщност Казабланка никога не е носила точно онова филмово очарование, на което името й е станало синоним. Лентата е снимана в киностудио и Богарт и Бергман никога не са се разхождали по улиците на най-големия марокански град.
Независимо от това малко разочароващо уточнение, Казабланка излъчва особен чар – от забързания ритъм на трафика до лежерното развяване на прането, което съхне по просторите на масивните сгради с колониални елементи по балконите в централните части, по прозорците на олющените панелки със стара дограма и на въжетата, опънати между антените по покривите в крайните квартали. По просторите висят историите на жителите на „бялата къща”, както се превежда от испански името на Казабланка, наричана от местните накратко „Каза”.
Френската архитектура, наследена от колониалната власт от началото на XX век, днес е декор на съвсем различен сюжет. Градче с население около 10 000 жители преди век, сега в мегаполиса има повече от 4 милиона души, което означава, че приблизително всеки десети мароканец живее в Казабланка.
Докато в столицата Рабат е съсредоточен политическият живот, Казабланка е икономическият и културен център на Мароко. Една трета от производствената мощност на страната е съсредоточена в този регион, което го превръща в локомотива на мароканската икономика. Повече от половината заети в промишлеността работят именно в Казабланка. Пристанището е едно от най-големите в света и най-голямото в Северна Африка. Там е и най-големият търговски център в Африка – Мароко Мол с площ от 250 000 кв. м. На атлантическия бряг в Казабланка е и най-високата джамия в света – „Хасан II”, кръстена на предишния монарх.
Казабланка носи енергията на хора с идеи и желание за промяна. През 2000 г. десетки женски асоциации организират улични демонстрации с искания за забрана на полигамията, узаконяване на развода и други промени в правния статут на жените. Въпреки огромната съпротива, благодарение на техните усилия през 2004 г. е въведен нов Семеен кодекс, който, макар и несъвършен, регламентира много права за жените, които дотогава не са признавани.
В Казабланка се провеждат и едни от най-масовите демонстрации в рамките на Арабското пробуждане през 2011 г. В Мароко революцията протича по различен начин от останалите страни в Северна Африка заради многовековната монархическа традиция и исканията на хората за повече демокрация, без това да е обвързано със сваляне на режима.
Казабланка има особен, някак хаотичен ритъм. Шофьорите рядко дават път на пешеходци и ситуациите „на косъм” дебнат на всяко кръстовище немоторизирания ентусиаст. Заради опасния трафик почти никой не кара колело. Съвсем нормално е таксиметровият шофьор да качи по няколко клиенти наведнъж, без да се интересува дали първите пътници са съгласни с компанията. Културата внушава на местните отговорността да познават родния си град като дланта си и те винаги биха упътили заблудени туристи, дори да нямат представа къде ги пращат. Тогава трябва да заработи нюхът за приключения.
Този материал е реализиран в рамките на международния проект Beyond Your World на холандското Министерство на външните работи и Европейската комисия, по който Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски” е бенефициент. Проектът дава възможност на млади журналисти и студенти по журналистика да работят по проблеми на развиващите се страни.
