„В климата на Земята има редуване на топли и студени периоди и да се смята, че човекът може да спре глобалното затопляне е наивно. Той може само да се опита да се приспособи към новите условия“. Това коментира проф. дн Кристалина Стойкова от Геоложкия институт на БАН, цитирана от БТА.

Тя се включи в честването на 50-годишнината от създаването на Института по океанология във Варна и изнесе лекция на тема „Климатичните промени в последните 66 милиона години в геоложката история на Земята - защо е важно да се изследват“.

„Глобалното затопляне е извън контрол“: Регистрирахме най-горещата седмица в историята

Проф. Стойкова посочи, че в последните два века човекът се превръща в много важен геоложки фактор чрез продукцията на парникови газове, изсичането на горите, унищожаването на хабитатите на животните и растенията и така пряко се намесва в климатичната система на Земята, увеличавайки възможността за повече катастрофални явления.

„Това е един негативен отпечатък, който хомо сапиенс създава на собствената си планета и ако познава добре природните закони и вярва на учените си, трябва да спре да го прави“, коментира тя.

Проф. Стойкова изтъкна, че съвременното общество не може да разбере тези процеси, защото няма усещане за продължителността им.

„Ние измерваме всичко с нашия живот от около сто години, но ни е трудно да си представим какво е било преди милиони години. Това, че в момента човечеството се опитва да си каже, че ще спре глобалното затопляне, е доста наивно и учените знаят, че е невъзможно. Това са схващания повече в полето на политиците, които продават парникови квоти и говорят за зелен преход“, заяви тя.

Експерти: „Ел Ниньо“ е тук, правителствата да са подготвени за екстремни жеги и явления

Според нея можем само да не допринасяме толкова за глобалното затопляне, но това е тенденция, която ще се развива.

„Ние можем само да се опитаме да се приспособим, да видим какви мерки бихме могли да предприемем, да бъдем готови да се променим, защото това е историята на Земята“, подчерта Стойкова. 

Тя смята, че все пак трендът на затопляне на планетата е по-добрият икономически и социален вариант от заледяването – тогава би ни трябвала много енергия да правим земеделие и да водим този високо технологичен начин на живот, с който сме свикнали.

„Доказано е, че има редуване на климатите от горещи, през топли и хладни, до студени. В момента Земята се намира в преход от ледена епоха, която е била преди около един милион години, към затопляне. Цялата климатична система е пряко зависима от три астрономични фактора - разстоянието на Земята до Слънцето и циклите на въртене около него, наклона на земната ос и въртенето около себе си“, посочи Стойкова и добави, че благодарение на тях планетата получава определено количество слънчева радиация.

Проф. Евгени Семков: Климатът се променя и след като няма хора на Земята

„От друга страна, на климата влияят и вътрешните фактори като движението на континентите. Ние не го усещаме, но в геоложки план конфигурацията се е променила много в последните 200 милиона години. При това движение изригват вулкани и стават земетресения в определени зони“, припомни тя и обобщи, че резултатите от космическите и вътрешните фактори определят промяната на климата.

„Гардиън“: Ще се сбъднат ли опасенията, че 2023 г. ще бъде най-горещата в историята?

„Примерите от дълбокото минало сочат, че Земята е преживяла драстични затопляния и застудявания само под влиянието на естествените причини, без човешката намеса. При най-голямото глобално затопляне преди 56 милиона години средната температура се е повишила с 4 до 8 градуса, което е имало много негативен ефект върху екосистемите. Времетраенето му е било 10 хиляди години, което е малко от геоложки аспект. Десет милиона години се е задържал топъл период, последван от цикъл на захлаждане, като най-голямото е преди 33 милиона години, после трендът е обратен“, описа ученият.

Изменение на климата: Хиляди мъртви риби изплуваха на тайландски плаж (ВИДЕО и СНИМКИ)

„При тези периоди настъпват много промени за животинския и растителен свят, като при затоплянето най-засегнати са били бентосните организми в дълбокия океан, от които са изчезнали 90%. За нас и за човечеството е интересно как са го преживели, а това обикновено става с цената на жертви“, каза Стойкова и посочи, че тези, които са останали, са били по-гъвкави, по-приспособени и са развили за десетки хиляди години нови качества така, че да не изгубят местообитанията си и да дадат поколение.