Пет погрешни представи карат Азия и Америка неправилно да диагностицират европейските болести. И макар европейците да се нуждаят от големи промени, икономическият модел на Европейския съюз може да продължи да работи.
Пресата пише лоши неща за Европа. Гърците и италианците са подложени на сурова "критика", че са заплаха за еврото, а Исландия, Ирландия, Португалия и Испания са критикувани за безразсъдната финансова политика, предава БГНЕС.
От безкрайните срещи на върха в Брюксел няма полза. Американците и азиатците все по-често гледат на Европа като инертен и даже прогнил континент. Ето петте мита, които доведоха до тази погрешна диагноза.
Мит първи. Европа е в упадък
В действителност - не. Затова говори обемът на европейската икономика, изчисляван в Брутен вътрешен продукт. През първото десетилетие на ХХІ век делът на Европа в световното производство остава стабилен на нива около 30%, а делът на САЩ спадна от 31% на 23%. За последните две десетилетия европейският БВП се увеличаваше с около 2% годишно, което е много по-добър от американския показател. При това в някои страни от ЕС показателите на растежа бяха много по-високи. Ирландия след влизането си в ЕС се нареди сред десетте най-богати страни в света, и въпреки кризата, остава в тази първа десетка. След падането на Берлинската стена /1989/, когато комунистическите държави от Централна и Източна Европа създадоха пазарни системи и възстановиха икономическите си връзки със Запада, техните икономики започнаха да се развиват по-бързо от всички останали страни по света, с изключение на Китай. В Полша, например, доходът на глава от населението е нараснал от 2000 долара през 1990 до около 13 000 евро през миналата година.
Ирландия и Полша не са изключения. Европа въобще е борбен регион. Тя участва в световната търговия с около половината от всичките си стоки и услуги. Две трети от тези стоки и услуги остават там, в Европа, което е една от най-привлекателните й черти: регионалната търговия помага на бедните страни от континента да догонят по-богатите, затова Европа е най-доброто място за развиващите се икономики. От 1970 до 2009 по-бедните европейски икономики се развиваха с темпове от почти 4% годишно и даже богатите страни си осигуряваха растеж от почти 2% ежегодно. Това е ярък пример за успех: САЩ с темпове на растеж от 1,8% в течение на дълъг период се превърнаха в крайна сметка в най-мощната световна икономика.
През последните десетилетия европейците изобретиха "машината за сближаване", която никой никога не е виждал не само в Европа, но където и да било другаде. Ако САЩ приемат бедни имигранти и ги превръщат в състоятелни хора, то Европейският съюз приема в състава си бедни държави и ги превръща в страни с високодоходна икономика. За да станеш богат в останалите части на света, на страните трябва да им провърви невероятно /да намерят петрол, като в Саудитска Арабия /или да действат изключително жестоко /жертвайки потреблението и гражданските свободи, като в източноазиатските тигри/. Но в Европа от средата на 90-те години над десетина страни създадоха напреднали икономики благодарение на самодисциплината - работейки по разумни и здрави норми и правила, и запазвайки платежоспособността си.
Мит втори. Европейските финанси са най-зле
Напълно е възможно, че те са по-добре. Парите трябва да преливат от по-богатите и по-бавно развиващи се икономики към страните, които са по-бедни и растат по-бързо. Но в повечето страни по света ние наблюдаваме точно обратната тенденция - ще я наречем "китайски синдром". Страните, изпращащи пари в Западна Европа и САЩ, постигаха по-добри резултати, отколкото тези, които се опитваха да правят най-разумното - да вземат заеми в чужбина, да инвестират у дома и да растат бързо. В Европа капиталът се държи така, както им харесва на икономистите; австрийските, френските, италианските и шведските спестявания се влагат в България, Чехия и Полша, което помага и на двете страни в сделката. Банковото дело в тези държави, което до преди 20 години беше комунистическо, днес е едно от най-напредналите в света. От време на време парите се използват неправилно - те биват харчени, вместо инвестирани - но на всяка страна, където това се случваше, в Европа се падат две страни, които умно и правилно използват тези средства.
Страните, компаниите и семействата с големи дългове е по-лесно да бъдат открити в Средиземноморието, но в Централна и Северна Европа те са далеч по-малко. За съжаление финансовите катастрофи, както и самолетните, са много ефектни и завладяващи, и тези малко страни, които неумело и неправилно използват чуждия капитал, се оказват в центъра на внимание. Но в Европа има много повече държави, където чуждите спестявания са помогнали на милиони да избегнат бедността.
Мит трети. Европейските компании са неконкурентоспособни
Но цифрите ни разкриват съвсем друга картина. Докато в Азия в края на 90-те години имаше бурна икономическа криза, след което настъпи бърз подем на деловата активност, а САЩ извършиха революция в производителността и родиха зрелищен финансов крах, европейските компании тихо и спокойно процъфтяваха. В периода от 1995 до 2009 бизнесмените в Западна Европа създаваха по-бързо работни места, отколкото в Америка. Освен това европейските икономики изнасяха повече своя продукция, отколкото Бразилия, Русия, Индия и Китай, а компаниите от Източна Европа увеличаваха своята производителност по-бързо, отколкото корпорациите в Източна Азия.
Естествено в Европа има проблеми. Но те са предизвикани от нестабилното състояние на компаниите и заводите в няколко страни. През последните години растежът на производителността беше със знак минус в Гърция, Италия, Португалия и Испания. А тъй като пазарите и институциите на европейския континент са тясно интегрирани /в нашия случай - тези четири страни даже имат обща валута/, забуксуването на икономиките в няколко страни постави прът в колелото и на останалите.
Германия показва, как може да се използва икономическата интеграция, за да се превърнеш в световен лидер. Нейните компании с помощта на прагматичните профсъюзи и социални реформи повишиха своята конкурентоспособност за сметка на придобиването на дъщерни фирми, филиали и партньори в Източна Европа. Те направиха по-ефективни бившите държавни предприятия в страни, като Чехия, а след това започнаха да им дават все по-сложни производствени задачи. Френските и италианските компании правят същото в Румъния и Турция, защото това е добър бизнес модел. Компанията Фолксваген купи преди повече от десет години Шкода, и през миналата година получи рекордна печалба от 21 милиарда долара, докато гръбнакът на автомобилостроенето в САЩ и Япония една свързваше двата края. През тази година Фолксваген се превърна в най-голямата автомобилостроителна компания в света.
Мит четвърти. В Европа има прекалено много държава
Това вече зависи от различни фактори. Делът на държавата в Европа наистина е голям. Там правителствата харчат за държавата с 10% повече от БВП, отколкото в неевропейските страни. И всичко това е по една-единствена причина: те изразходват повече за социална защита - пенсии, обезщетения за безработица и социално осигуряване. В това се състои същността на европейския социален модел. Това помогна да се превърне Европа в "свръхдържава по начин на живот": почти по всички обективни мерки качеството на живот във водещите европейски страни е най-доброто за цялата история на човечеството.
Но тук има две негативни последици: подобна система отслабва стимулите да се трудиш и налага допълнителна тежест върху държавните финанси. Подобно на САЩ, Япония и Южна Корея, растежът на благополучието означава, че намалява работната седмица и се увеличава отпуската. Но в много европейски страни щедрите правила за социална защита принуждават хората по-рано да излизат в пенсия и да се наслаждават на по-дълъг живот. Днес френските мъже излизат в пенсия девет години по-рано, отколкото през 60-те години, а продължителността на живота им се е увеличила с шест години. Нито една пенсионна система не може да издържи подобно натоварване, ако не се увеличи продължителността на работния ден и броят на работните седмици в годината. През 70-те години французите са работили много повече, отколкото американците, ако смятаме по брой работни часове годишно. Днес е точно обратното.
Притежавайки 10% от световното население и 30% от световното производство, Европа харчи за социална защита на населението 60% от общите световни разходи за тази цел. Ако системата не се промени, Европа няма да може да постига максимума от своите трудови ресурси, които през следващите 50 години ще се съкращават с един милион годишно.
Мит пети. Европа трябва да изостави своя икономически модел
Европа трябва да коригира своите методи и принципи, но не да се отказва от тях. Някои съставни части на нейния модел, като, търговия и финанси работят напълно нормално, макар и там да има резерви за подобрения. Търговията с цифрови електронни услуги ще тръгне много по-добре, ако европейските икономики имат сходни регулиращи правила и нормативи, а финансите ще станат много по-устойчиви, ако регулаторите си сътрудничат повече помежду си. И това вече се случва. Други съставни на икономическия модел, като например, предприемачеството, работят сравнително добре, макар правителствата на Гърция, Италия и Испания да трябва да подобрят условията за бизнес. Но Южна Европа е изключение, а не правило: над половината от първите 30 страни по удобство за правене на бизнес са в Европа. Исландия и Ирландия влизат в първата десетка. А Гърция е на 100 място. Нейният най-голям проблем е не скъпата валута и не недостига на държавни инвестиции, а правилата и нормите, заради които е трудно да правиш бизнес там.
Европейците мрънкат, че не са така успешни, като САЩ, в тази "нова икономика" и се оплакват от отсъствието на млади гиганти от типа на Епъл, Гугъл и Майкрософт. Но за да се превърнат в по-иновационни големите европейски държави Франция, Германия и Великобритания не трябва да гледат отвъд океана. Те могат да вземат пример от нашите северни съседи - Дания, Швеция и Финландия. Тези държави заемат първите места в световните класации по иновации, а даже малка Естония ражда такива иновационни шедьоври, като Скайп. Те правят това като заимстват определени свойства на американската система, такива, като устойчив наплив на работници с висше образование, правила за финансиране на НИОКР, които подтикват университетите и компаниите да си сътрудничат, и спазването на правилата за интелектуална собственост. Но бедата е в това, че техните икономики нямат големината на тексаската. Положението може лесно да се поправи. Общоевропейски патент и по-ефективен единен пазар на цифровите услуги могат много да помогнат. И това може да се случи скоро.
Европа трябва да промени подхода към работата и към държавата, при това трябва да го направи бързо. Някои страни вече показват как трябва да се правят нещата. Сблъскала се в началото на 90-те години с икономическа криза, Швеция радикално преустрои своята социална система и отслаби регулаторната тежест върху бизнеса. Така тя даде пример на останалите скандинавски страни, като Финландия. В Началото на 2000 година Германия - този "болен" в Европа - проведе щателна ревизия на своите икономически структури, въодушевявайки за сходни действия съседите си, например, Словакия. Време е и страните от Средиземноморието да последват техния пример.
На призивите за съкращаване на държавните разходи в Европа често се противопоставя довода, че Швеция има големи държавни разходи и въпреки това икономиката й расте. Но след икономическата криза от началото на 90-те години шведите направиха така, че да си безработен и рано да се пенсионираш не е изгодно финансово, а по-лесно е да започнеш свой бизнес и да плащаш данъци. Освен това те осигуриха ефективното инвестиране на средствата на данъкоплатците в образование, здравеопазване и други услуги. Останалите европейци трябва сериозно да се замислят за намаляване на ролята на държавата, докато държавното управление у тях не стане толкова ефективно и добре работещо, като в Скандинавия. Изключителна черта на Европа е това, че по-благополучните съседи са готови да протегнат ръка за помощ на страните в криза.
Европейците трябва да направят големи промени, но Европа показва, че нейният икономически модел може да работи. Но критиците на ЕС трябва да си вземат бележка, че Европа е постигала най-големи успехи и бързо е оздравявала, когато е била голяма, а не малка.
* Индермит Джил - главен икономист на Световната банка за Европа и Евразия. Статията "Пет мита за упадъка на Европа" е публикувана в белгийското издание "Europe`s World".
