От жертва до обвиняема: Случаят „Светлана Чаботаренко“, който разтърси Черна гора

Близо 25 години съдебната сага около случая на Светлана Чаботаренко остава един от най-спорните скандали с трафик на хора в Черна гора. Жертвата на престъпна мрежа за сексуална експлоатация се оказва обвиняема и осъдена за лъжесвидетелстване, докато предполагаемите ѝ насилници така и не получават присъди.

Светлана пристига в бивша Югославия през 1998 г. заедно с други молдовски граждани с обещание за работа в земеделието. Вместо това тя попада в схема за трафик на хора – паспортът ѝ е отнет, продава се между различни трафиканти, подложена е на насилие и е принуждавана към проституция. След тежки побои и сериозни наранявания тя стига до болница, а по-късно е настанена в приют за жени в Подгорица.

През 2002 г. Светлана подава сигнал в полицията и разкрива мрежа, в която според нейните показания участват влиятелни лица, сред които бизнесменът Екрем Ясавич и тогавашният заместник държавен прокурор Зоран Пиперович. Като защитен свидетел тя дава над 200 страници показания, описвайки местата, където е била експлоатирана и малтретирана. Въпреки това разследването постепенно замръзва и делото срещу предполагаемите извършители не стига до съд.

След три месеца в приюта Светлана напуска Черна гора през 2003 г. и заминава за Австрия. Тя никога повече не се свързва с хората, които са ѝ помогнали, тъй като се страхува, че е наблюдавана и че може да бъде открита.

Години по-късно случаят приема драматичен обрат. През 2009 г. Зоран Пиперович и Екрем Ясавич завеждат дело срещу нея за лъжесвидетелстване. След съдебен процес Светлана е призната за виновна и осъдена на една година затвор, а срещу нея е издадена международна заповед за арест.

Решението предизвиква силна реакция от правозащитни организации, които обвиняват черногорската съдебна система, че е наказала жертвата, вместо да я защити. Според активисти присъдата срещу Светлана показва сериозни слабости в начина, по който страната се справя с престъпленията, свързани с трафик на хора.

През 2026 г. обвиненията срещу нея окончателно отпадат и международната заповед за издирване е отменена. За неправителствените организации обаче това не заличава причинената несправедливост – истинското възмездие би било признаването на Светлана като жертва и търсенето на отговорност от нейните насилници.

Случаят остава символ на по-широкия проблем с трафика на хора в Балканите, където бедността, безработицата и липсата на възможности продължават да правят много жени уязвими за престъпни мрежи.