Докато напредването на технологиите може да подобри производителността и да подпомогне обществото, тяхната употреба повдига въпроси от етично, философско и икономическо естество. Такова заключение правят четири професионални организации от Великобритания. В съвместен доклад те предупреждават за нуждата от „незабавен дебат” относно потенциалните вреди от мозъчните стимуланти.

Раса, която може да работи без да се изморява. Хора, които могат да възпроизведат всеки разговор, който някога са провели. Ако до вчера това звучеше като научна фантастика, днес експертите заявяват, че областта на изследване на човешките способности е напреднала до такава степен, че трябва да се готвим за „осезаема реалност”.

Хората вече имат достъп до силни лекарства, изначално предназначени за пациенти с деменция и хиперактивни деца, които в момента те използват, за да повишат умствената си дейност и бдителност.

В следващите 15 години експертите предвиждат съществуването на малки устройства, които ще могат да записват целия ни живот под формата на видеоемисия, към която можем да се връщаме, когато паметта ни изневерява. Напредъкът на биониката и инженерството може да снабди хората със способността за нощно зрение, позволяваща ни да виждаме ясно в тъмното.

И докато отброяваме потенциалните ползи от техническия напредък, експерти предупреждават, че всичко това си има цена. Академията на медицинските науки, Британската академия, Кралската академия на инженерите и Британско кралско научно дружество призовават за неотложен дебат относно потенциалната вреда от прогреса в технологиите.

„Има доста прогресиращи технологии и такива, които вече са влезли в употреба, развиващи потенциала на работното място – за добро или лошо”, заявява председателят на управителния комитет, работил по доклада - проф. Ричардсън.

Според него съществува вероятността шофьорите на камиони, хирурзите и пилотите да използват допинг, за да избегнат умората. Експертите се питат дали в бъдеще работодателите и застрахователите нямат да направят употребата на подобни стимуланти задължителна.
С остаряването на нашето поколение се предполага, че трябва да продължим да работим дори и в напреднала възраст. Напредъкът на човечеството може да позволи на по-възрастните хора да работят наравно с по-младите им колеги.

Но съществува и опасността за тези, които не смогват да се присъединят към техническия елит, да бъдат изолирани като динозаврите, твърди Джаки Лийч Скули, професор по социална етика.

Няколко проучвания разкриват, че много студенти използват т.нар. „умни хапчета”, за да подобрят своя мозъчен потенциал, което да им помогне да повишат оценките си. Това поражда въпроси дали колежите и университетите не трябва да изискват от своите кандидати да са „чисти” от подобни стимуланти - по-същия начин, по които олимпийците доказват, че не са употребявали дрога преди да се състезават.

Много хора купуват тези хапчета през интернет, което е рисковано, защото не знаят какво всъщност са на път да поемат. Друг момент е, че се знае малко, за дългосрочния им ефект върху младите мозъци.

По повод допинга, влияещ на мозъчната дейност, д-р Робин Ловъл Бадж, оглавяващ една от работните сесии, по които се формулира докладът, казва, че подобни хапчета не подлежат на регулация. „Те могат да се вземат лесно без рецепта, като често биват използвани от напълно здрави хора.”

Ловъл Бадж заключва, че освен да се вълнуваме от развитието, трябва да сме внимателни и да бъдем наясно, че работното място може да се възползва от напредъка, но то реално не може да страда от несъобразната употреба на подобни стимуланти за разлика от нас.

* Текстът е по материал от Би Би Си