Онзи досаден навик – гравитацията!

Парашутистът-експериментатор от Австрия Феликс Баумгартнер, който в неделя подобри рекорда за скок от „ръба на стратосферата” и стана вторият човек физически счупил звуковата бариера, изведе човечеството една крачка напред към отколешната му мечта - един ден да полети самостоятелно.

Постижението на Баумгартнер, който със скок от височина 39 километра, достигна скорост от 1 342 км/ч, беше проследено през цялото време от екип от над 100 души и наблюдавано от десетки милиони по цял свят, благодарение на 25 камери (включително тази върху шлема на парашутиста), които предаваха на живо експеримента.

Самият скок беше отлаган на няколко пъти, заради лоши метеорологични условия, а в неделя технически проблеми в последния момент изложиха на риск окончателното му провеждане.

Ветеранът в скоковете от фиксирани платформи Феликс Баумгартнер, „покорил” статуята на Исус в Рио де Жанейро и финансовия център в Куала Лумпур, обаче не се поколеба в последния момент и „се хвърли” към Земята.

"Дедал и Икар" на ХХІ век

От легендата за Дедал и Икар в Древността, през скиците на „орнитоптера” на Леонардо да Винчи в ХVІ век, балонът на братята Монголфиер през ХVІІІ в. във Франция, първият летящ планер на Ото Лилентал в края на ХІХ в., до първият полет на самолет със самостоятелен двигател на американските братя Райт през 1903 г. – човечеството не е спирало да мечтае да се издигне в облаците и да се спусне оттам обратно до Земята на собствен ход.

Феликс Баумгартнер (вляво) и Джоузеф Китинджър позират със специалната капсула, която изведе австриеца в стратосферата

Снимка: БГНЕС

И всеки един от тези пионери в постигането на „отколешната мечта на човека” е имал до себе си човек, който да споделя ентусиазма, риска и напрежението в експеримента с неизвестното.

Затова и най-развълнуваният наблюдател на опита на Баумгартнер безспорно беше 80-годишният пенсиониран полковник от ВВС на САЩ Джоузеф Китинджър, пионерът в парашутизма от екстремна височина – човекът поставил през 1960-те няколко рекорда, подобрени вчера от австриеца и един, който все още ще остане на негово име – този за най-дълго свободно падане без парашут.

Австриецът обаче „счупи” три други - за най-висок скок, най-висок полет с управляем балон и за преодоляване на звуковата бариера при свободно падане.

Снимка: БГНЕС

В най-критичният момент от скока, когато тялото на парашутиста се премяташе през глава, единствените му думи към контролната зала в Ню Мексико, бяха отправени към Китинджър и гласяха: „Това е сериозно, Джо”. Но след това спускането на Баумгартнер влезе в прогнозираната си траектория, преди успешното си приземяване.

Земното притегляне – наука и навици

От техническа и научна гледна точка постигнатото от австриеца отчита напредъкът, отбелязан от човечеството за последния половин век в области като въздушния транспорт, безопасността, аеродинамиката и др.

Изследователите от проекта „Red Bull Stratos”, изготвили оборудването за експеримента на Баумгартнер, вече заявиха, че постижението на австриеца е осигурило безценна информация в областта на разработването на съвременни парашутни системи за екстремни височини, както и нови идеи що се отнася до евакуирането по спешност от апарати (космически, например) при преминаването им през стратосферата.

От чисто морална гледна точка обаче, постижението на Баумгартнер доказва за пореден път неуморимият устрем на човечеството да изтласква все по-напред границите на възможното и е може би една от предпоследните крачки, по дългия му към отколешната мечта на човека – един ден да полети самостоятелно.

А Феликс Баумгартнер и Джо Китинджър, с 40-те си години разлика във възрастта и устрема към скока в неизвестното наподобяват едно съвременно превъплъщение митичните древногръцки персонажи на Дедал и Икар.

„Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш”, казваше писателят-фантаст Тери Пратчет.

В случая със скока на Феликс Баумгартнер, гравитацията бе единствената сила, която го задържа на Земята.