България, която е най-бедната страна членка на Европейския съюз и е разположена на югоизточната граница на блока на 27-те, е както поле в борба за влияние между Запада и Русия, така и пример за упадъка на демократичните стандарти в някои части на европейския континент. Това посочва „Ню Йорк Таймс“ в статия, посветена на последните събития в нашата страна.

„Изтекли в медиите снимки на премиера. Нахлуване на полицията в президентството. Бизнес магнат, установил контрол върху обществен плаж. Надвиснал вот на недоверие срещу правителството. И най-големите улични протести от седем години. България е обхваната от политическа криза, най-голямата от 2013 г., когато започнаха демонстрациите срещу корупцията, довели година по-късно до падането на тогавашното левоцентристко правителство. Сега демонстрантите искат оставката на дошлото на власт след него дясно правителство, срещу което отправят сходни обвинения - корупция, намеса в съдебната власт и раболепие пред богати бизнесмени“, посочват авторите Боряна Джамбазова и Патрик Кингсли.

Според тях България е „специфичен и необикновен случай“: „В Унгария и Полша, двете европейски страни, в които има най-явен упадък на демокрацията, управляващата партия ръководи подронването на демократичния процес. В България това се извършва от широк спектър от действащи лица във и извън управлението, включително малка група богати бизнесмени“.

Изданието пише, че за мнозина у нас скандалът с т.нар „Летни Сараи“, в които живее почетният председател на ДПС Ахмед Доган, е бил моментът, в който „са изкристализирали страховете, че България е паднала под външно влияние“ и това е довело до протести срещу „влиянието, което богатите раздавачи на властови порции като г-н Доган оказват върху политическия живот, ресурсите на държавата и, в този случай, публичните пространства“.

"Партията на Доган - Движението за права и свободи, се ползва предимно с подкрепата на етническото турско малцинство и само на няколко пъти формално е било част от управлението. В същото време политическата сила и водещите ѝ членове като Доган, придобиха огромно влияние в българската политика, икономика и медийна сфера заради ролята си на арбитър при разпределянето на властта", отбелязват авторите на материала.

Не е пропуснат и „непрестанният поток от унизителни и понякога твърде странни течове на информация, свързани с високопоставени държавни чиновници, включително и с премиера Бойко Борисов“ – с целия сюжет около аудиозаписите, в които премиерът видя манипулация и снимките от спалнята му, в които той твърди, че постановъчно са добавени банкноти.

На този фон се отбелязва липсата на критичен тон от страна на европейските институции и политически лидери, както и подкрепата, която Доган и ДПС получиха от своето политическо семейство в ЕП (за чиито предложения пък гласуват евродепутатите на движението – б.р.). Всичко това – въпреки твърденията, че върховенството на закона е висша ценност на ЕС.