Самолет АУАКС на НАТО ще помага за управлението и комуникацията на действията на международната коалиция, която се бори с групировката „Ислямска държава”, съобщи пред bTV американският посланик в Алианса Дъглас Лют.
Самолетът ще бъде в натовско или международно въздушно пространство, за да подкрепи операцията на коалиционните сили. Ще се подсили и участието на натовски инструктори за иракските сили за сигурност не само на йорданска територия, но и вътре в Ирак.
Срещата на 28-те министри на отбраната в следващите два дни идва съвсем скоро, след като секретарят по отбраната на САЩ Аштън Картър посети Турция, след това отиде в Ирак, за да оцени прогреса на кампанията срещу „Ислямска държава” и накрая се присъедини към конференция на страните, участващи във военната коалиция срещу ИДИЛ в Париж.
„По отношение на турското присъствие в покрайнините на Мосул. това е разговор, който трябва да се проведе между Турция и Ирак”, поясни посланикът .
В момента в коалицията срещу „Ислямска държава” участват под различна форма и 28-те държави от алианса и 20 страни – партньори на НАТО.
Колективната отбрана
Три месеца и половина след срещата на върха на НАТО във Варшава, военните министри трябва да направят преглед дали се изпълняват конкретните решения на алианса по две теми - първо как да засилят колективната отбрана по член пети от Вашингтонския договор и второ – как да проектират стабилност отвъд границите на НАТО. Партньорите по границите на Алианса трябва да бъдат стаблизирани, защото това означава повече сигурност и за НАТО.
По отношение на първата тема ще се направи преглед дали се генерират нужните войски за силите за бързо реагиране, които трябва да са готови в началото на 2017 г. 4-те батальона, които НАТО изпраща на североизточната си граница, за да гарантира сигурността на Балтийските държави и Полша, трябва да се разположат през пролетта като ще се ротират на всеки 6 до 9 месеца.
До момента 20 държави са декларирали, че ще изпращат свои военнослужещи в състава на батальоните. Очаква се да се направи преглед на подготовката за тяхното приемане на територията на 4-те държави. „Прилагането на това, което е решено във Варшава може да отнеме година и повече”, смята посланикът. Важно е отражението, което ще имат и американските избори и изборите в Холандия и Германия върху колективните решения в сигурността.
Въпросът с общите операции в Черно море остава открит
В Югоизточния фланг на Алианса, където са България и Румъния, е договорено създаване на сухопътна многонационална бригада (до 400 души) в северната ни съседка и усилване на черноморската граница по въздух и вода.
„Има сили, които се отправят в Румъния и България, едновременно сухопътни в многонационалната бригада в Румъния, но и войски за усилване на присъствието по въздух и вода”, уточни Лют.
Най-големият прогрес след Варшава е определянето на базираният на суша елемент на НАТО в югоизточната част на Алианса в Румъния с многонационалната бригада. Тя ще включва и принос от България и ще бъде базата, от която други съюзници, включително от САЩ, идват в Румъния и България.
„Остава да се довърши работата по другите два елемента с поддръжката по въздух и море за двете държави. Няма дефинирано съобщение по отношение на военноморските сили за Черно море, но върху това продължава да се работи ”, уточни посланикът.
Отношенията с Русия
Посланикът коментира дали е шоу и показ разходката на руски кораби към Източното Средиземноморие към сирийския бряг и преместването на ракети „Искандер” на територията на Калининград.
„Не оценявам че има повишен риск от открита конфронтация НАТО – Русия, не го оценяваме като твърде провокативно. Тези действия са насочени към общия ни враг ИДИЛ в Сирия. По отношение на ракетните комплекси, тя ги премести по море в Калининтградска област, това не е за първи път. Не го виждаме като твърде заплашително. Това ни дава основание да наблюдаваме тази активност, но не го разглеждаме като провокация или криза”, смята Дъглас Лют.
Попитан дали Русия има роля в мигрантския натиск той обясни, че тя е ангажирана с бомбардировките в Сирия, но изключи вероятността Москва да предизвиква умишлено бежанска вълна в по- голям мащаб. По-скоро това е следствие от ситуацията в нестабилните държави като Сирия, Ирак и от част от Африка, които генерират мигрантските потоци.
