Мохамед Али можеше да води борба и печели битки без боксови ръкавици

Ден след погребението на една от знаковите фигури на 20-ти век Мохамед Али двама боксьори споделят какво според тях значи той за бокса, историята и света.

Треньорът по бокс Палми Ранчев беше категоричен, че боксьорите не приличат на другите хора. „Като се качиш на ринга десетки или стотици пъти ти вече не си като всички други. Искаш да наложиш себе си, търсиш оправдание за това, че налагаш себе си. Боксът променя.” Според него сякаш целият живот на Мохамед Али служи, за да докаже, дори с победите или със загубите, че е най-големия. Той е усещал изключителността си и накара всички нас да повярваме в това.

Роденият в Луивил, щата Кентъки, като Касиус Клей приема исляма след първата си световна титла и променя името си. Успоредно с бляскавата си спортна кариера е и борец за правата на цветнокожите. Отказва да отиде да се бие във Виетнам. Една от най-ценните победи в живота му е след края на кариерата му, когато през януари 1981 година успява да убеди младеж-самоубиец да не скача от балкона.

Сергей Игнатов, политик, боксьор и бивш министър на образованието, коментира, че Мохамед Али е можел да води борба и без боксовите ръкавици. В момента обаче боксът се е променил. След ерата „Али” на ринга вече са вдигачите на тежести и фитнес маниаците. „Ако не си с огромна физика няма да те възприемат на сериозно”, казва той.

Палми Ранчев обърна внимание и на изключителния стил на боксиране, който Мохамед Али е създал. „Той играе бокс, който сякаш в момента се създава на ринга. Няма го в учебниците. Той измисля начин на боксиране, различен от останалите”.

По повод преждевременното тръгване на турския президент Реджеп Ердоган от погребението на Али вчера, Сергей Игнатов обясни, че това се дължи на неговите претенции да бъде водач на мюсюлмански свят и "си мисли че може да диктува правилата".

През последните три десетилетия Мохамед Али се бореше с болестта на Паркинсон. В края на 20-и век големите спортни издания го обявиха за „спортист на столетието".