Все повече украинки се записват да служат в бойните части срещу Русия. 5000 са вече жените войници на първа линия, които се борят както с врага, така и със сексистките нагласи в собствените си редици.

Андриана Арехта е сержант в специална част в украинските въоръжени сили, която се готви да се върне на фронтовата линия. Екип на Би Би Си я среща в рехабилитационен център в Украйна, след като е била ранена от противопехотна мина в района на Херсон през декември.

Многобройни текстови и видео репортажи на руски език отбелязват нейната „смърт“ в графични детайли.

„Публикуваха, че съм без крака и без ръце, че съм убита от тях. Те са професионалисти в пропагандата“, разказва Андриана.

Правозащитници: Мъченията и сексуалното насилие са често използвани от руските сили в Украйна

Руските доклади включват зловещи описания за нея като "палач" и "елиминиран нацист". Обвиненията срещу украинката в жестокост и садизъм са без никакви доказателства и се появяват малко след като украинската армия освобождава Херсон.

„Жива съм и ще защитя страната си“, казва тя.

18 месеца след инвазията на Русия във въоръжените сили на страната служат 60 000 жени. Повече от 42 000 са на военни позиции. 5000 от тях са жени войници на фронтовата линия, посочват от Министерството на отбраната на Украйна.

Те посочват, че никоя жена не може да бъде призована в армия съгласно украинското законодателство против волята си. Но има конкретни бойни роли, които според някои се изпълняват по-добре от жени.

„Призраците на Бахмут“: Разказ за екип от снайперисти, които ловуват руснаци

„Дойдох при моя командир и го попитах: „Какво мога да направя? А той каза „Ще бъдеш снайперист“, спомня си Евгения Емералд.

31-годишната жена е преминала военно обучение, след като Русия нахлу в Крим, но се присъединява към армията едва през 2022 г. Пред това е собственик на бизнес за бижута. Тя е използвала своя предприемачески опит, за да изгради силни последователи в социалните мрежи.

Руските медии и наричат и Евгения „палач" и "нацист" в стотици свои репортажи, обсъждащи ролята ѝ на първа линия като жена снайперист.

„Тази работа е особено жестока – и физически, и психически. Можете да видите какво се случва. Можете да видите как удряте целта. Това е личният ад за всеки“, казва украинката, която е майка на малко дете.

Евгения и останалите жени на първа линия на фронта, с които Би Би Си разговаря, не могат да разкрият броя на поразените цели. Но Евгения си спомня изострената емоция, която изпитва, когато осъзнава, че вероятно ще трябва да убие някого.

„В продължение на 30 секунди треперех – цялото ми тяло, и не можех да го спра. Това е момент на осъзнаване, че достигаш точка, от която няма да има връщане. Но ние не дойдохме при тях с война. Те дойдоха при нас“, казва още тя.

Зеленски: Войната постепенно се връща в Русия

Процентът на жените в украинската армия расте след първото руско нахлуване през 2014 г. около присъединяването на Крим, достигайки над 15% през 2020 г. Но докато много жени войници служат в бойни роли срещу Русия, те казват, че има допълнителна битка в собствените им редици срещу сексистките нагласи.

Евгения казва, че се е сблъсквала с това, преди да изгради своя авторитет и увереност като снайперист на първа линия.

„Когато току-що се присъединих към специалните сили, един от бойците дойде при мен и каза: „Момиче, какво правиш тук? Отиди и сготви борш.“ В този момент се почувствах толкова обидена, че си помислих: „Шегуваш ли се с мен? Мога да съм в кухнята, но мога и да те нокаутирам“, казва украинката.

В благотворителната организация Arm Women Now, която предоставя помощ на украинските жени войници, коментират, че има жени, които са разказвали за физическо насилие над тях в армията.

„Не можем да си представим мащаба на проблема, защото не всяка жена войник иска да говори за това“, казват те.

Заместник-министърът на отбраната на Украйна Хана Маляр коментира пред Би Би Си, че това са само „няколко случая“ за разлика от „стотици хиляди“ мобилизирани.

Oбщински съветник в Одеса пред bTV: Хората ме питат „Защо искат да ни избият всичките?“

Жените в украинската армия нямат униформи, съобразени с пола. Те носят неподходящо мъжко облекло, включително мъжко бельо, големи обувки и бронирани жилетки.

Ако жените в армията искат да носят женски униформи, в момента те трябва или да си купят собствен общ комплект онлайн, или да разчитат на благотворителни организации или групово финансиране.

Андриана е съосновател на благотворителна организация, която води кампании за равни права на жените военнослужещи и за реформиране на законодателството на украинската армия, за да го приведе в съответствие с това на НАТО.

Снайперистът Евгения Емералд казва, че въпреки подобни проблеми "войната няма пол".

„За войната няма значение дали си мъж, или жена. Когато ракета удари къща, няма значение дали има жени, мъже, деца – всички умират. И на фронтовата линия е същото – ако можеш да бъдеш ефективен и си жена, защо не защитиш страната си, народа си“, пита тя.

В района на Източен Донбас снайперистът Ирина участва в контранастъплението в момента. Би Би Си се свързва с нея в момент на мир на бойното поле.

Тя може да бъде сочена като пример за реформите, за които толкова много жени бойци са работили усилено – Ирина действа като жена командир на изцяло мъжка единица.

„Образът на снайперистът е романтизиран и е красив благодарение на филмите. В действителност това е трудна работа“, посочва украинката.

Тя описва как снайперистите са лежали неподвижно на земята почти шест часа, за да произведат изстрел, последван от бърза промяна на позицията.

„Все едно си играеш със смъртта“, коментира Ирина.

Хилядите жени, които служат, са оставили зад гърба си както кариерите си, така и семействата си.

Андриана е напуснала работата си като консултант на ООН по въпросите на равенството между половете към украинското министерство по въпросите на ветераните, за да се присъедини към украинската армия, след като Русия нахлу през 2022 г.

През сълзи споделя, че не е виждала сина си повече от седем месеца. Тя е водена от желанието да му осигури спокойно бъдеще в родната му страна – без да се налага да рискува живота си, борейки се като родителите му.

"Загубих повече от 100 приятели в тази война. Дори не знам колко телефонни номера трябва да изтрия“, казва Андриана.