Ключов вот за Франция и Европа. За втори път страната избира за президент между Еманюел Макрон и Марин льо Пен. Този път обаче се очаква разликата между двамата да е много по-малка, отколкото през 2017 г.
44-годишният Макрон е центрист и убеден европеец. Опонентите му го определят като арогантен и "президент на богатите".
Лидерката на крайната десница, 53-годишната Марин льо Пен, е критикувана, заради връзките си с руския президент Владимир Путин. Решаваща за крайния изход от вота ще е избирателната активност, както и кого ще подкрепят избирателите на останалия трети на първия тур кандидат.
Големият въпрос днес е кой лагер ще се окаже по-активен: дали този около крайно дясната Марин льо Пен, чиито призив е: Всички против Макрон, или пък лагерът около действащия президент, който залага на категоричен отказ да се допусне крайната десница да управлява страната.
Залогът е огромен и за Европа. Ако Макрон получи втори мандат, ЕС може да продължи общата си политика.
Ако Марин льо Пен влезе в Елисейския дворец, от утре сутринта Европа трябва да мисли какво ще отговори на предложението за "Европа на нациите", което на практика противоречи на съществуването на ЕС в сегашния му вид, а НАТО пък трябва да си представи как ще функционира без единствената ядрената сила в ЕС, Франция.
