Днес, на 16 май, се навършват 50 години от началото на Културната революция в Китай.
В местните медии и социални мрежи в страната се появиха само няколко колебливи споменавания на "Великата пролетарска културна революция", започнала на този ден преди 50 г.
Като цяло официалната позиция на Китайската комунистическа партия е да не се обсъжда този период от историята и смущаващото му наследство, коментират експерти.
Между 1,5 млн. и 1,8 млн. души са били убити през десетте години, последвали решението на лидера Мао Цзедун да мобилизира млади хунвейбини (червеногвардейци) през 1966 г. за смазване на "буржоазните" елементи, проникнали в управлението и обществото.
Други 36 млн. души стават жертва на политически преследвания до смъртта на Мао през 1976 г.
Китайското правителство все още не позволява открито да си дискутират тези събития, въпреки че през 1981 г. партиен документ, одобрен от приемника на Мао Дън Сяопин, определя този период като "10 катастрофални години", отбелязват анализатори.
В документа обаче самият Мао е до голяма степен оневинен – ликът му стои на банкноти, а портретът му все още виси на емблематичната врата "Тянанмън" в сърцето на Пекин.
Освен това образователната система в страната предлага доста оскъдна информация за събитията от Култураната революция. Въпреки това мнозина бивши хунвейбини са писали за действията си по време на Културната революция, а някои от тях да се извинили на преследваните от тях хора.
В последните дни от сайта за микроблогове "Вейбо" са били изтрити коментари и дискусии за периода на революцията. Мнозина са изразили безпокойство, че подобна революция може да се случи отново в моментата обстановка на борба срещу корумпираните чиновници и дисидентите, подета от президента Си Цзинпин.
Според информация на канадския вестник "Глоуб енд мейл" през последния месец е било забранено на универските преподаватели и издания да обсъждат Културната революция.
Някои китайски държавни медии обаче публикуваха статии по повод годишнината.
Телевизия "Финикс" интервюира млади хора, попита ги с какви думи биха описали Културната революция. Отговорите включваха "безумство", "огромно бедствие", "идеализъм" и "обърканост".
В статия във в. "Глоубъл таймс" се признава, че годишнината е породила разгорещени спорове в частни разговори. "Въпреки че правителството я призна, Културната революция продължава да разделя хората", пише изданието.
Според експерта по Културната революция Даниел Леезе от Фрайбургския университет, едно от последствията на това историческо събитие е манията на китайските лидери за политическа стабилност, пише британският в. "Гардиън".
