Новият премиер на България Кирил Петков даде уверения за ангажимента на правителството да приеме еврото в рамките на две години въпреки слабата подкрепа сред гласоподавателите, засегнати силно от пандемията, пише агенция „Блумбърг“.
В интервюто си той подчерта необходимостта да се засили подкрепата към въвеждането на единната валута след неуспех на посланието към обществото в COVID кризата. Това е първото открито обещание на Петков по отношение на еврото от встъпването му в длъжност през декември, отбелязва агенцията, цитирана от БТА.
Социалното разделение затрудни усилията на България за борба с вируса, оставяйки най-бедната членка на ЕС на последно място в 27-членния съюз от гледна точка на ваксинацията на населението.
Един преход от българския лев към еврото също трябва да бъде третиран внимателно и изисква широкомащабна кампания за информиране на обществото, посочи Петков.
"Това не може да бъде направено изведнъж", добави той, като отново напомни, че 2024 г. е целевата дата за приемане на еврото.
"Когато не е комуникирано правилно и след това нещо бъде наложено на обществото, тогава винаги има риск от политически сътресения, които не трябва да се случват".
С БВП на глава от населението малко над средния за ЕС, правителството се стреми да приеме единната валута, за да помогне на икономиката да намали разликата с по-богати членки на съюза, отбелязва „Блумбърг“.
Обществеността обаче е разединена. Около половината от българите смятат, че въвеждането на еврото ще има негативни последици, според проучване на Евробарометър от юли. Над три четвърти се безпокоят от злоупотреби с ценообразуването при прехода към евро, сочи анкетата.
„Блумбърг“ напомня, че в България действа валутен борд от края на банковата и хиперинфлационна криза през 1997 г., когато една трета от банките се сринаха, а инфлацията достигна 1000 процента. Петков заяви, че България ще запази съществуващия курс лев/евро непроменен до влизането в еврозоната през 2024 г.
