Как може да си подмладим паметта чрез препрограмиране на мозъчни клетки

Когато забравите нещо, самият спомен може да не е изчезнал завинаги. Възможно е просто да е необходимо правилното „оборудване“, което да върне мозъка назад във времето.

„Мозъчната мъгла“ може да бъде плашеща. Тя може да се прояви съвсем невинно – например когато не помните къде сте оставили ключовете за колата или на коя дата сте насрочили дадена среща. Част от загубата на памет е нормална и представлява естествена последица от здравословното стареене на мозъка.

Невродегенеративните заболявания обаче могат да предизвикат много по-тежка форма на загуба на паметта, известна като деменция. При нея пациентите постепенно губят способността си да общуват, да решават проблеми и да мислят ясно. Сега учените смятат, че загубата на памет и някои от симптомите на заболявания като Алцхаймер може да бъдат обратими, информира БГНЕС.

Изследователи от Федералното политехническо училище в Лозана (EPFL) в Швейцария са успели частично да „препрограмират“ неврони и да възстановят функциите на паметта при мишки с помощта на специална генна терапия, съобщава уебсайтът „Popular Mechanics“.

В проучването учените са се фокусирали върху три гена – Oct4, Sox2 и Klf4, обозначавани заедно като OSK. Предишни изследвания показват, че терапии, насочени към OSK, могат да обърнат други свързани със стареенето заболявания, като глаукомата, която причинява загуба на зрението.

Изследователите от EPFL са създали вирусен „превключвател“, способен да активира бързи и контролирани импулси на OSK. Вместо да третират целия мозък, те са насочили терапията конкретно към енграмните клетки – групи от неврони, които съхраняват определени спомени.

Самите енграми не са ново научно откритие. Еволюционният биолог и зоолог Ричард Симън е считан за човека, въвел концепцията преди повече от век, а идеята, че паметта се съхранява в определени области на мозъка, е още по-стара.

Тази концепция открива интересна възможност: ако можем да установим къде се съхраняват спомените, бихме ли могли да активираме отново изгубените? През последните години изследванията отбелязват сериозен напредък благодарение на развитието на технологиите, а новото проучване е резултат именно от този напредък.

Оказва се, че генната терапия действително е дала резултат.

След лечението паметта на мишките на практика била върната към по-младо състояние. Учените установили, че препрограмираните енграми демонстрират молекулярно поведение, характерно за по-млади клетки.

С помощта на различни тестове, включително воден лабиринт, екипът установил, че терапията с OSK възстановява паметта в няколко области на мозъка.

Например след лечението способността за запаметяване в зъбчатата извивка на хипокампа – област от мозъка, свързана с ученето и краткосрочната памет – се върнала до нива, сходни с тези при по-младите контролни групи.

Учените установили също, че терапията помага за възстановяването на спомени, създадени седмици по-рано. Това показва, че лечението е действало и върху енграмите в медиалната префронтална кора – частта от мозъка, свързана с дългосрочната памет.

Означава ли това, че новаторската терапия един ден би могла да възстановява вече забравени спомени при хора?

„Да, в известен смисъл“, пише Ник Папагеоргиу, член на комуникационния екип на EPFL, в изявление за медиите. „Самият спомен не е изтрит. Вместо това „хардуерът“ – невроните, които съхраняват този спомен – е обновен. Когато направим невроните отново млади и гъвкави, мозъкът може отново да получи достъп до тези спомени и да ги обработва така, сякаш е с десетилетия по-млад.“

Методът на екипа изглежда особено перспективен за бъдещо клинично приложение заради своята прецизност. Терапията е насочена конкретно към клетките, които са ключови за ученето и същевременно са сред тези, които се увреждат при невродегенеративни заболявания.

Този подход избягва опитите за препрограмиране на целия мозък, което би било опасно. Освен това терапията засяга сравнително малка област, а генната активация протича толкова бързо, че не би трябвало да нарушава необходимите функции на клетките.

Макар че новото изследване при мишки все още е далеч от превръщането си в животопроменящо лечение на Алцхаймер при хора, Папагеоргиу обяснява, че резултатите представляват „голяма промяна в начина на мислене“.

„Това предполага, че влошаването на когнитивните способности не се дължи единствено на загубата на неврони – става дума и за това, че невроните стават „твърде стари“, за да функционират нормално“, пише той. „Ако успеем да ги подмладим, може би ще можем да възстановим функциите им дори след началото на заболяването.“