Мохамед Амин е на 8 години, когато губи живота си малко след като дава положителен тест за ХИВ.
„Треските му бяха толкова силни, че настояваше да спи на дъжда. Гърчеше се от болка, сякаш е бил хвърлен в горещо олио“, разказва майка му Сугра.
„Понякога се караше с мен, но също така ме обичаше“, споделя 10-годишната Асма до гроба на по-малкия си брат.
Малко след като брат ѝ се заразява с вируса, Асма също е диагностицирана с ХИВ. Семейството ѝ вярва, че и двете деца са се заразили чрез инжекции със замърсени игли по време на рутинно лечение в държавна болница в Таунса, Пакистан.
Те са две от 331 деца, за които Би Би Си установява, че са дали положителен тест за ХИВ в града между ноември 2024 г. и октомври 2025 г.
След като лекар от частна клиника свързва огнището с болницата THQ Taunsa в края на 2024 г., местните власти обещават да вземат мерки и през март 2025 г. отстраняват директора на болницата. Но разследване на медията разкрива, че опасните практики с инжекции са продължавали да се случват месеци по-късно.
Чрез тайни видеозаписи в края на 2025 г. екипът заснема как спринцовки се използват повторно върху многодозови флакони с лекарства в 10 отделни случая, което потенциално замърсява съдържащите се в тях медикаменти. В четири от тези случаи се вижда как лекарство от същия флакон се дава на различно дете. Не е известно дали някое от тях е било ХИВ-позитивно, но тази практика създава ясен риск от предаване на вируса.
„Дори ако са сложили нова игла, задната част, която наричаме тяло на спринцовката, съдържа вируса, така че той все пак ще се предаде“, обяснява д-р Алтаф Ахмед, консултант микробиолог и един от водещите експерти по инфекциозни болести в Пакистан, след като преглежда записите.
Въпреки табелите по стените на болницата, показващи безопасни практики при инжектиране, екипът заснема персонал - включително лекар, да поставя инжекции без стерилни ръкавици в 66 случая. Друг експерт посочва, че кадрите разкриват по-широки слабости в обучението за контрол на инфекциите в Пакистан.
Също така е заснета медицинска сестра, която рови в контейнер за медицински отпадъци без стерилни ръкавици. „Тя нарушава всеки принцип на прилагане на инжекции“, казва Ахмед.
Но когато кадрите са показани на новия директор на болницата, д-р Касим Буздар, той отказва да признае, че са автентични. Директорът твърди, че може да са заснети преди да заеме поста или че „тези кадри може също да са инсценирани“, и настоява, че болницата е безопасна за деца.
Д-р Гул Кайсрани, лекар в местна частна клиника, първи забелязва разпространението на ХИВ в края на 2024 г., след като отчита увеличение на броя деца, които минават през клиниката му и дават положителен тест. Почти всички от 65 до 70 деца, които е диагностицирал, са били лекувани в THQ Taunsa.
Той си спомня как една майка му разказва, че дъщеря ѝ е била инжектирана със същата спринцовка като братовчедка ѝ, живееща с ХИВ, след което същата спринцовка е използвана и при други деца.
От 97 деца с ХИВ, чиито семейства също са били тествани, само четири майки са дали положителен резултат. Това показва, че много малко от случаите са в резултат на предаване от майка на дете. Майката на Мохамед Амин и Асма - Сугра, е с отрицателен тест за ХИВ, а съпругът ѝ е починал преди 2 години при пътен инцидент.
Данните от провинциалната програма за скрининг на СПИН посочват „замърсена игла“ като начин на предаване в повече от половината от тези 331 случая, включително този на Асма - за останалите начинът не е уточнен.
Правителството на Пенджаб се намесва през март 2025 г., когато съобщава за 106 случая. Директорът на болницата THQ Taunsa, д-р Тайяб Фарук Чандио, е отстранен, но Би Би Си разкрива, че в рамките на 3 месеца той отново работи с деца като старши медицински служител в селски здравен център в покрайнините на Таунса.
В интервю за медията той заявява, че е предприел незабавни действия след като е бил уведомен за случай на ХИВ в болницата, но твърди, че тя не е причината за разпространението. Чандио е заменен от Буздар, който казва пред Би Би Си, че да се отърве от ХИВ е бил негов основен приоритет, когато поема поста през март 2025 г., и че има политика на нулева толерантност към небезопасни практики за контрол на инфекциите.
„Проведохме обучителни програми за парамедиците и медицинските сестри как да предотвратяват и да се борят с ХИВ. Най-важната част е разделът ни за контрол на инфекциите. Те са добре обучени в това“, смята той.
Доказателствата на Би Би Си обаче показват, че небезопасните практики продължават и 8 месеца по-късно.
Кадрите от ноември и декември 2025 г., заснети в продължение на няколко седмици, показват как спринцовки и флакони често се оставят отворени до използвани игли върху плотове, които трябва да бъдат стерилни.
Повечето деца, които се лекуват в THQ Taunsa, получават инжекции чрез канюла - тръбичка, поставена във вена, което допълнително увеличава риска от инфекция. Попадайки директно в кръвния поток, замърсеното лекарство може да заобиколи естествените защитни механизми на организма.
Заснето е и как медицинска сестра изважда използвана спринцовка изпод плот с остатъчна течност от предишния пациент. Вместо да я изхвърли, тя я подава на колега, очевидно готова за повторна употреба при друго дете.
Когато кадрите са показани на Буздар, той отново настоява, че са заснети преди неговия мандат или че са инсценирани. На въпрос какво би казал на местните родители, които гледат тези кадри, той отговаря: „Мога уверено да им кажа, че трябва да се лекуват в THQ Taunsa“.
В изявление местното правителство посочва, че няма потвърдени епидемиологични доказателства, които „окончателно да установяват THQ като причина за разпространението. Допълва се, че съвместна мисия между детската организация УНИЦЕФ, Световната здравна организация и регионалното здравно управление е подчертала „ролята на нерегулирани частни практики“ и „приноса на непрегледани кръвопреливания“.
Би Би Си получава доклад от април 2025 г. от тази съвместна мисия, който открива много от същите проблеми като разследването в THQ Taunsa.
„Условията бяха особено тревожни в педиатричното спешно отделение“, пише в доклада. Това е едно от отделенията, заснети от Би Би Си.
„Липсваха основни детски медикаменти, а небезопасните практики при инжектиране бяха често срещани. Интравенозните течности се използваха повторно, канюлите не бяха етикетирани, а използвани системи за вливане висяха по стойките. Хигиената на ръцете беше пренебрегвана - мивките бяха запушени и нямаше дезинфектанти“, се допълва в доклада.
Практиките, документирани в THQ Taunsa, наподобяват тези при предишни случаи на разпространение на ХИВ в други части на Пакистан.
През 2019 г. стотици деца в град Ратодеро дават положителен тест за ХИВ, като повечето от родителите им са отрицателни. Местният педиатър д-р Имран Арбани казва пред Би Би Си, че е открил чести посещения в клиники и множество инжекции в медицинската им история - „така че предаването вероятно е станало в някоя от тези медицински среди“. До 2021 г. броят на заразените деца достига 1500, а нови инфекции се регистрират и до днес.
Докато Би Би Си снима в Таунса, се появява нов случаи в Карачи. В района Сайт Таун деца, лекувани в местната държавна болница Kulsoom Bai Valika, по-късно дават положителен тест за ХИВ.
Сред тях е 2-годишната Микаша.
Член на семейството ѝ разказва, че персоналът е използвал една и съща спринцовка за няколко деца: „Пълнеха една и съща спринцовка и я даваха на едно дете, после пак я пълнеха и я даваха на друго“, казва той.
Медицинският директор на болницата, д-р Мумтаз Шайх, заяви в интервю, че квалифицирани лекари никога не биха използвали повторно спринцовки и че няма такова нещо в държавните болници.
Федералният министър на здравеопазването обаче публично потвърждава, че огнището от 84 случая е предизвикано от повторна употреба на замърсени спринцовки в болницата.
Когато Би Би Си представя резултатите от разследването на националното правителство, говорител заявява, че властите са действали незабавно в рамките на своите правомощия, за да разследват сигналите и да въведат мерки за контрол на инфекциите. През март 2025 г. са изпратени указания до здравните заведения.
В Таунса семейството на Асма казва, че тя драстично отслабва и сега я очаква цял живот лечение за вирус, на който никога не е трябвало да бъде изложена.
Стигмата, свързана с ХИВ, кара съседите да не позволяват на децата си да играят с нея, което я оставя изолирана, освен болна, казват близките ѝ. Тя пита майка си: „Какво не е наред с мен?“
Стоейки до гроба на брат си, Асма казва, че ѝ липсва. „Сега е при Бог“, вярва тя.
Детето споделя, че учи усърдно в училище. „Когато порасна, искам да стана лекар“.
