Изборите в САЩ : Необичайното, което ни убягва

Политическите идеи и нагласи на претендентите за президент на САЩ са познати малко или много дори на тези които откровено не се интересуват от темата. Въпреки това президентските избори в „земята на свободата” и „износител № 1 на демокрация в света” генерират винаги интерес и остават без отговор редица въпроси, които незасегнатите пряко от американската политика си задават.

Като например: Какво символизира жеста, който Барак Обама прави с палеца си? И защо „господин Президент” и „господин Председател” са титли за цял живот?

Защо денят на изборите е винаги във вторник?

Американската избирателна активност е сред най-ниските в развитите демокрации. Повече от четвърт от хората, които не гласуват се оправдават с това, че са твърде заети. Въпреки това, опитите да се преместят изборите през уикенда се оказват неуспешни.

Вторникът след първия понеделник на ноември, е определен за „изборен ден” още през далечната 1845.

През средата на ХІХ век, САЩ са предимно аграрна нация, като на фермерите е отнемало доста време да яздят коне и двуколки до най-близкия избирателен пункт.

Събота е била работен ден за фермата, в неделя пътували, а сряда бил ден за пазар. По тази причина, най-удачния ден по онова време се оказва вторник, като традицията се запазва и до днес.

Аферата с очилата

Да забелязвате нещо необичайно на снимката? Да, точно така, Джо Байдън носи очила по време на избирателен митинг.

Политиците рядко са хващани да носят очила, особено по време на предизборна кампания дори и в свободното си време.

Барак Обама играе голф, докато слънцето изгаря очите му, а това лято Мит Ромни заснет възседнал джета без очила, въпреки че съпругата му Анн до него е носила такива.

„Ако очите на човек са скрити, хората са склонни да им вярват по-малко”, пояснява Паркър Гейгър – изпълнителен имидж консултант.

„Не можеш да усетиш присъствието на индивида”, казва той. „Няма го контактът с очи, чрез който ти градиш доверие. Слънчевите очила действат като бариера между теб и отсрещния. Казано е, че очите са прозореца на душата, а след като не могат да видят душата ти, как очакваш да ти вярват?”

В Невада може да се гласува за „никой от изброените”

Ако не харесваш стоката на витрината, просто не купувай.
В щата Невада, избиратели имат възможността да маркират „никой от кандидатите” в своята бюлетина.

През 2010 г. 2,25 % от гласоподавателите избират „никого” пред тогавашните кандидати - демократът Хари Рийд и неговия републикански опонент Шарън Ангъл. В крайна сметка Рийд печели.

Факторът: Палец

Участниците в трите президентски дебата бяха Мит Ромни, Барак Обама и палецът на Обама.

По време на диспутите, президентът често извеждаше свит юмрук напред с палеца отгоре, държейки китката си свободно, за да защити определена позиция.

Жестът – който може да изглежда неестествен в нормална комуникация – е най-вероятно трениран от Барак Обама, за да изглежда по-внушително, твърди експерт по езика на тялото – Пати Ууд.

„Това представлява символично оръжие”, твърди Ууд.

„Ораторите са обучени да го използват, за да изглеждат по-силни и могъщи и да привлекат вниманието на публиката, а в политически дискурс се прави, за да се наблегне на ключов момент.”

Титлите са до живот

Мит Ромни беше губернатор на Масачузетс в продължение на четири години, като напусна поста преди почти шест. Все още обаче към него се обръщат с „Губернатор Ромни”, сякаш това е някаква знатна титла, а не политически пост.

В момента в САЩ има само един президент, но към Бил Клинтън и Джордж Буш винаги се обръщат с „президентът Клинтън” и „президентът Буш” – дори в същия смисъл, в който говорим за Барак Обама.

По време на републиканска кампания за президентската номинация, към Нют Гингрич се обръщаха постоянно с „г-н Председател” – въпреки, че той беше председател на Конгреса за 4 години, преди около 14.

Също толкова странно звучат „Президентите Клинтън и Обама” от водещия на новините. Вечните титли обаче са приемливи, традиционни и подходящи, твърди Даниел Поуст, автор и лектор в института „Емили Поуст”.

„Това доказва уважението, което поддържаме към тези, които са заемали най-високите постове – че това е демокрация и тези позиции са толкова важни, че се превръщат в професионална титла”, обяснява той.

„Отдавам го на практиката, когато съдия или доктор се пенсионират. Те са инвестирали много в професионалната си идентичност, като запазват своята титла. ”, допълва Поус.

Загубилият изборите, все още може да спечели Белия дом

Четири пъти в историята на Америка, кандидатът с по-малко гласове получава президентския пост.

Това е, защото за да бъдеш победител в президентските избори, трябва да привлечеш мнозинството от електоралните гласове или т.нар. „Големи избиратели”, чийто брой се определя в зависимост от населението на всеки щат и равен на броя представители в Конгреса на САЩ, който имат отделните щати.

Президентските избори представляват надпревара за гласовете на 50 щата плюс федералния окръг Колумбия, като победител е този, който събере 270 електорални гласа.
През 2000 г. Джордж Буш получи половин милион гласа по-малко от неговия опонент Ал Гор, но стана президент с мнозинство от 271 гласа на големи избиратели.

Напълно възможно е този, които ще се положи клетва в Белия дом през януари, отново да е човекът с по-малко гласове.

Възможен сценарий според анализаторите е Барак Обама да привлече достатъчно щати, за да спечели електоралния вот (големите избиратели) и да стане президент, докато Мит Ромни да спечели гъсто населените консервативни щати като Тексас и Джорджия с достатъчно широк дял, за да вземе националния вот.

Всичко може да завърши на равно – с президент Мит Ромни и вицепрезидент Джо Байдън

Американската политика днес е поляризирана до нива невиждани от десетилетия, смятат мнозинството анализатори. Но винаги може да стане по-зле, ако Мит Ромни бъде избран за президент, а Джо Байдън бъде преизбран за вицепрезидент.

Според конституцията на САЩ, ако броят големи избиратели, който имат двамата кандидати (270 и ставаш президент), се окаже равен, съществуват няколко възможности – като крайният избор може да бъде предоставен в ръцете на камарата на представителите (Конгреса), която в момента се контролира от републиканците. Което предполага, че президентският пост ще бъде присъден на Мит Ромни.

Но по същия логика, контролираният от демократите Сенат, ще посочи Джо Байдън за вицепрезидент, който от своя страна ще се опитва да подкопава Мит Ромни на всяка крачка.
С такъв развой на събитията и подобно разединение на властта, Белият дом ще се превърне в трагикомедия, от която ще страда цялата американска нация.

Популярното обръщение „приятели” (folks)

„Приятели от Айова, разберете това – не може да управляваш тази икономика от горе надолу” – Барак Обама, 17 октомври.

„Знам че много от вас, приятели, се борят” – Мит Ромни, 10 октомври.

Барак Обама и Мит Ромни използват думата „приятели” доста по-често, отколкото тя може да бъде чута от хора, с тяхното социално-иконимическо и културно статукво.

Думата притежава корени от староанглийски. В САЩ тя е исторически обвързана с Юга, които се явява по-неутрален район, защото нито Барак Обама, нито Мит Ромни са родом от там.

Изразът се използва в същия контекст, в които се употребява думата „хора”, но звучи по-топло и приобщаващо, обяснява Грант Барет, редактор на Оксфордския речник.

Само една-трета от САЩ е от значение

На 6-ти ноември, изборът ще бъде направен от едва една-трета от населението на САЩ.

Повечето от щатите в САЩ, включително 4 от 5-те най-гъсто населени, имат толкова ясно изразени позиции спрямо републиканците или демократите, че кандидатите не се хабят да провеждат кампаниите си там.

Вместо това всеки лагер се бори за останалата част от гласовете в т. нар. „променливите щати”, които са ключът към заветните 270 електорални гласа.

По този начин изборът на президент се прави от приблизително 30% от жителите на САЩ, които населяват „променливите щати”.

Другите 70%, към които се причисляват Калифорния, Тексас, Джорджия, Ню Йорк и Илинойс и още 35 сигурни щата, също влияят на електоралния глас, но те не могат да предизвикат, кой знае каква промяна.

В Северна Дакота, можеш да гласуваш без да се налага да регистрираш

Въпреки, че е един от щатите, които са приели регистрацията на гласоподаватели още през ХІХ век, тя е премахната през 1951 г. Според официалния уебсайт на губернатора на Северна Дакота решението е взето заради „общинско-земеделския дух” на населението на щата.

Текстът е по материали на Би Би Си и други открити източници