Археолози от Югоизточна Турция са открили убедителни доказателства, че мъниста на възраст 11 000 години, открити в близост до скелети, всъщност са пиърсинги, използвани от хората по онова време.
Подобни артефакти, някои от които приличат на мъниста, са открити в няколко археологически обекта в Плодородния полумесец, който включва части от днешна Турция, Ирак, Йордания, Сирия и други държави в региона. Досега обаче не е било известно за какво са били използвани, пише Ройтерс.
Ема Луиз Байсал, професор по археология в Анкарския университет, която е съавтор на статия по темата, казва, че артефактите не са нови, но мястото, където са намерени - близо до ушите и устните, е ново.
"Те са открити в обекти в целия Плодороден полумесец. Нито един от тях обаче не е бил откриван върху телата. В Бончуклу Тарла всички те са върху скелетите - много близо до дупките за уши, до устните. Това ни позволи да кажем за първи път, че тези артефакти са били използвани за тези конкретни цели. В някои случаи имаме и износване на долните зъби от триенето на камъка в зъбите“, обяснява Ема Луиз Байсал.
За първи път археолозите разполагат с убедителни доказателства за това какво е било предназначението на лицевите пиърсинги. Някои от тях, които са открити върху долните зъби на черепите, показват, че са били там, когато хората са били живи.
"Това, което открихме, е, че всички тези орнаменти на лицето са свързани с възрастни хора. Това подсказва, че вероятно те са били използвани само след определена възраст. Това може да е свързано с някакъв ритуал. Вероятно те са били посветени в различна роля в общността, нещо подобно. Никога не са правили това с деца. Изниква въпросът дали това не е можело да бъде доста опасно, защото очевидно по това време, ако се получи инфекция, тя може да бъде фатална", разказва още Ема Луиз Байсал.
Откритието е направено в Бончуклу Тарла. Разкопките там продължават и се очакват още находки, като до момента са намерени над 100 000 артефакта.
Продължаващите изследвания обещават да разкрият допълнителни сведения за живота и идентичността на древните цивилизации.