Сърбия и Хърватия взаимно се съдят за геноцид, съобщава BalkanInsight. Шансовете и на двете страни да спечелят не са големи, а и Белград и Загреб подчертават, че делата не влияят на отношенията им.

15-годишни претенции

Хърватия първа се обърна към Международния съд в Хага още през 1999 г. Според Загреб, Белград трябва да накаже всички извършители на военни престъпления по време на конфликта през 90-те години, да възвърне плячкосаните културни обекти и да заплати обезщетение за нанесените военни щети.

Загреб твърди, че сръбските сили са избили повече от 10 000 хървати в хода на етническо прочистване. Според хърватския министър на правосъдието Орсат Миленич, Загреб трябва да победи в това дело, защото "е ясно кой е агресорът и кой жертвата".

"Нашите очаквания са да покажем какво всъщност се случи в Хърватия… Кой извърши престъпленията срещу народа, кой кого нападна", каза Миленич пред хърватската телевизия RTL.

Вършили сме престъпления, но не и геноцид

В отговор Сърбия внесе контра обвинение през 2010 г. с тезата, че Хърватия е отговорна за геноцида срещу сърбите по време и след войната.

Представителят на сръбската страна Саша Обрадович обясни, че тезата на Белград е, че операция "Буря" на хърватската армия през 1995 г. е "кулминацията на криминалните намерения (на Загреб)" за трайно изтласкване на сърбите.

"Буря" имаше за цел възстановяването на контрола над завзети от сръбските сили територии в Хърватия. Над 200 000 хърватски сърби напуснаха страната в резултат на военната операция, като Белград твърди, че жертвите са 6000 души.

В същото време екипът на Обрадович планира да докаже, че няма геноцид срещу хървати по време на войната през 1991-95 година. "Няма съмнение, че са извършени ужасяващи престъпления… но те нямат характеристиките на геноцид", каза той.

Ще излезе ли нещо?

Хърватската страна първа ще представи доказателства и свидетелски показания, следвана от сръбската. Очаква се заседанията да продължат един месец, а присъдата ще бъде произнесена до края на годината и не може да бъде обжалвана.

Много наблюдатели изрази притеснения за добросъседските отношения между двете страни заради делата, но преди седмица хърватският външен министър Весна Пушич се срещна в Белград със сръбския зам.-министър на вътрешните работи Александър Вучич и заяви, че различните гледни точки към миналото няма да отровят отношенията в настоящето.

Според правни експерти, нито Сърбия, нито Хърватия има особени шансове да спечели. За цялото си съществуване, хагският трибунал е признал само един случай на геноцид – клането в Сребреница през 1995 г.