Разбити животи, съсипани детства, град пълен с разруха и миризма на плът и кръв. Така изглежда израелският кибуц Беери след смъртоносната атака на „Хамас“ на 7 октомври. Превърнал се в символ на зверствата на терористите, година по-късно Беери е там и очаква някои от оцелелите да се завърнат.
В кибуца един на всеки десет души е убит, а над 30 са отвлечени. Едва ли има непокътната сграда в кварталите на Беери, където преди атаката живеят 1100 души. Къща след къща са опожарени и превърнати в развалини, а днес много от тях остават като трогателни паметници на продължаващата травма.
-
Тази сутрин 2 мин.Сигнал за тормоз над деца в градина в Костенец -
Съдържание от партньори 3 мин.СуперХостинг.БГ обяви до 96% отстъпка в цените на домейните в рамките на Кибер седмицата от 25 ноември до 1 декември -
Тази сутрин 3 мин.Очевидец на агресията в мол: 10 младежи с качулки ритаха един, гледката беше покъртителна -
България 2 мин.Младеж премина с колата си през лежащ на пътя пешеходец -
Тази сутрин 2 мин.Опит за обир посред бял ден в Сливен -
Тази сутрин 2 мин.Нападнат, докато спи: Взеха парите на възрастен мъж, които събирал за лечение -
България 1 мин.Слънчево начало на новата работна седмица
-
Тази сутрин 2 мин.Сигнал за тормоз над деца в градина в Костенец -
Съдържание от партньори 3 мин.СуперХостинг.БГ обяви до 96% отстъпка в цените на домейните в рамките на Кибер седмицата от 25 ноември до 1 декември -
Тази сутрин 3 мин.Очевидец на агресията в мол: 10 младежи с качулки ритаха един, гледката беше покъртителна -
България 2 мин.Младеж премина с колата си през лежащ на пътя пешеходец -
Тази сутрин 2 мин.Опит за обир посред бял ден в Сливен -
Тази сутрин 2 мин.Нападнат, докато спи: Взеха парите на възрастен мъж, които събирал за лечение -
България 1 мин.Слънчево начало на новата работна седмица
Кибуцът Беери се намира на около 4 километра от разделителната стена между Израел и Ивицата Газа. За палестинците той е едно от селищата, които са символ на заселническата политика на Израел, с която се окупира земя, предвидена за бъдеща Палестинска държава съгласно подхода за двете държави за решаване на Близкоизточния въпрос.
С изненадващата атака на палестинската терористична групировка „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. кибуцът е напълно разрушен и става място на брутални сцени на насилие. В специален доклад на Израел се посочва, че при нападението в кибуца са проникнали 340 бойци на „Хамас“. Убити са 101 цивилни, а 32 души са взети за заложници. Към юли тази година 11 от заложниците все още са в плен.
Изпълнителният редактор на bTV Петър Нанев и операторът Красимир Първанов са единствените български журналисти, които седмици наред предават от един от най-опасните точки на войната между Израел и „Хамас“.
В своите материали „Оцелелите след клането в кибуц Беери разказват за ужаса“ и „Кръв и миризма на смърт“ специалният ни екип показва жестокостта на „Хамас“ в едно от най-мощно ударените места – Беери.
Влизаме в кибуца със свити сърца от това, което ни очаква. Беери е гробница, но зловеща. С отвратителната миризма на смърт и прясна кръв. Убити са цели семейства, бебета и деца, а десетки цивилни жители се водят изчезнали. Убийствата са извършвани не само с огнестрелно оръжие, а с ножове и брадви.
Пристъпваме в дом, в който не е останала нито една жива душа. Всички са екзекутирани. Миризмата вътре е като тази в съдебна медицина. Клането е извършено в детската стая, която е и бомбоубежище в повечето израелски къщи.
Стаите - бомбоубежища, са конструирани така, че да издържат ракетен обстрел, но не и на огнестрелно оръжие. Именно така бойците на „Хамас“ са успели да влязат.
По пода все още има кръв. Има неща, които не са за показване и разказване. Жилищата са обгорени, разрушени из основи, на улиците има следи от гранати, а куршумите и гилзите са навсякъде.
Зверствата, извършвани в Беери от ранни зори в събота, 7 октомври, са окачествени като най-бруталното избиване на евреи в историята. Зверства, несравними с Холокоста. Битката за Беери продължава над 30 часа. Следите от кръвопролитията шокират света.
След жестоката атака оцелели от клането в кибуц Беери разказват ексклузивно за bTV какво се е случило на 7 октомври. Те са настанени в района около Мъртво море - далеч от шума на самолетите и ракетите.
Припомняме разказите им пред екипа ни в онзи момент:
Юли е оцеляла, криейки се 16 часа в бомбоубежището на дома си. Не знае дали отвлечените ѝ от „Хамас“ родители са все още живи. Но не спира да се надява.
„Искам да им кажа, че ги обичам. И, че със сестрите ми ги чакаме. Имам три сестри. Те са също като мен – силни. Чувстваме, че родителите ми са живи и искаме просто да си дойдат“, казва Юли Бен Ами.
За последно Юли вижда майка си Раз във видео, публикувано от „Хамас“. Тревожи се за здравето ѝ, защото майка ѝ се нуждае от специално лекарство, което да приема. Няма вести и от баща си Охад. Но дъщеря им е сигурна, че съвсем скоро ще бъдат всички заедно.
Саймън Кинг е имал повече късмет. Той и цялото му семейство оцеляват след клането в Беери. Преди да го разбере обаче минава през ада. Един от синовете му е в съседна къща, когато „Хамас“ удря кибуца.
„Той ми пишеше, че го е страх и искаше да отида, за да го спася. Чувам араби да казват „Аллах е велик“ пред вратата на укритието. Стреля се, чувам взривове. Чатехме си със сина ми, докато батерията на телефона ми се изтощи. Всички мислеха, че сме мъртви. А когато излязохме от там, плакахме и се прегръщахме“, разказва Саймън Кинг.
Един от въоръжените пазачи на кибуца - Рами Голд, който е и от малкото оцелели разказва пред bTV, че е останал с един-единствен куршум, докато над 200 души от „Хамас“ са настъпвали към него. Той с още 10 души водят сражение с около 150 души от „Хамас“ с часове.
„Те дойдоха с конвои с тежки картечници на пикапите си. Пробиваха си път със стрелба. Имаха ръчни гранати, ракети. Всяка група имаше част от кубица, която трябваше да бъде превзета. Когато дойдох в този район, който виждате тук, беше детска градина и образователен център. Те го използваха за команден пост. 10 души, които са се били срещу тях – всички са били убити", разказва ни Рами.
Рами Голд е 70-годишен ветеран от Октомврийската война. 50 години, след като коалиция на арабските страни, предвождана от Египет и Сирия, напада Израел, той отново взима оръжието, за да защити дома и близките си.
„Отишли са в къщите на хората. Знаели са, че повечето от тях са в бомбоубежищата, заради ракетите. Разбили са вратите, принудили са ги да излязат. Тези, които не са излезли, на тях са им запалили къщите, за да ги принудят да излязат. И когато хората са тръгнали да отварят вратите, за да не се задушат от пушека, терористите са решавали кой от тях да живее и кой да умре", споделя охранителят.
Но това не е всичко, смразяващият разказ продължава:
„Убивали са млади, стари – за всяка къща е различно. Надяваме се някои да са откарани в Ивицата Газа и се надяваме да бъдат още живи. Те простреляха майка, държаща дъщеря си – застреляха я пред детето. Детето умря. Майката се бори за живота си", допълва Рами Голд.
По думите му част от терористите не са имали пушки, използвали са брадви и чукове и са убивали наред.
„Хората в кибуца са стояли в бомбоубежищата 39 часа без вода, без въздух, без храна. За да си представите колко беше зле положението, аз и още един офицер стигнахме до последния си патрон. Двамата по обяд и без армия. Казвам тази история, защото два ангела дойдоха. Двама души – запасни войници. Не знам откъде дойдоха при нас. Дадоха ни муниции и телефон, за да се обадим на семействата си, за да кажем, че сме добре. И ние продължихме да се бием, докато стана тъмно и дойде армията. След това започнахме да събираме хората от бомбоубежищата“, казва още той.
Рами Голд обяснява, че не знае защо армията се забавя в защитата на пограничните кибуци, но по думите му в онзи момент не е време за отговори.
Девет месеца по-късно Израел признава, че не е успяла да защити кибуца Беери при атаката на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. В специален доклад се посочва, че армията не е била подготвена за сценарий за масово проникване от Ивицата Газа и е липсвала добра координация.
Година след жестоката атака някои от оцелелите са решени да се върнат в Беери, а други вече са го направили. В онази съдбовна сутрин семейството на Авида Бахар се укрива помещение, проектирано да издържа на шрапнели от падащи ракети, но не и на куршуми.
Бойците на „Хамас“ раняват Бахар. Той губи крака си, но оцелява, заедно с дъщеря си Хадар, която също е ранена. Други куршуми обаче убиват съпругата у Дана и сина му Кармел, чиято кръв все още може да се види на вратата на стаята, в която са се укривали.
„Първо стрелят, второ - палят, а когато скочиш през прозореца - те убиват отвън. Това е системата. И с тежкия дим, който влиза в бомбоубежището, изгарят къщата“, спомня си Бахар в интервю за Ройтерс.
Всичко оттогава насам, казва той, му напомня за отсъствието на близките му. Шест месеца по-късно Бахар се е върнал в Беери, решен да възстанови цялата си общност и да свикне с протезата на крака си.
„Кибуцът се завръща. Кибуцът се е върнал отдавна. Това, което ни остава, е да продължим напред. Нямаме друг избор. Да продължим живота си и да възстановим всичко от нулата. И ние ще го направим. Беери ще бъде изграден наново. Ще разрушим 150 къщи, ще ги смачкаме и ще построим нови“, категоричен е оцелелият мъж.
Сред близо 100-те жители, които досега са се завърнали в кибуца на смъртта, е и Амит Солви, финансов председател на общината и израелски ветеран от арабско-израелската война през 1973 г. Терористите убиват сестра му на 7 октомври.
Въпреки личната си загуба, той се завръща в къщата си преди три месеца и сега помага за възстановяване на живота в кибуц Беери, който преди това е бил самоиздържаща се земеделска общност.
„Казах на всички хора, че най-доброто възстановяване е да се върнеш у дома. Според мен това е най-доброто емоционално възстановяване“, споделя Солви.
Той обаче признава, че не всички се чувстват по същия начин и смята, че до 15% от оцелелите жители на Беери може никога да не се завърнат заради травмата и спомените от 7 октомври.
Според Солви за да бъде възстановен кибуцът и домовете на хората, е нужен мащабен проект за ремонт, което означава, че ще минат поне две години, преди по-голямата част от жителите да могат да се върнат у дома.
„Няма инфраструктура за децата, няма училища, така че хората със семейства все още не могат да се върнат“, обяснява той.
И все пак работата вече е започнала, тежки машини полагат основите на нов квартал на Беери. Новите домове, незасегнати от нападението, са основно средство за привличане на по-голямата част от жителите обратно.
Айелет Хаким, съпругът ѝ, 12-годишният им син и 5-годишната им дъщеря живеят заедно с много други оцелели от Беери във временни жилища, осигурени от правителството, в друг кибуц – Хацерим, на час път с кола от ужасяващите спомени за техния дом.
„Това е травма, идеята да се върна да живея в къща, в която са нахлули жестоки терористи“, казва Айелет пред Си Ен Ен, докато приготвя вечеря в новата си кухня.
„Седях в моето укритие часове наред, без да знам какво се случва, и чувствах, че животът ми и този на децата ми е застрашен, защото в къщата ми имаше терористи“, добавя тя.
Синът ѝ, Йехонатан, я прекъсва. „Искам да се върна в Беери, в къщата, в която живеех. Не ми пука за травмата“, моли той.
Но след толкова много смърт, разрушения и ужасяващи спомени трябва да мине време и да се положат много усилия, за да се уверят жителите, че ще бъдат в безопасност.
„Кибуцът Беери е моят дом през последните 56 години. Това е мястото, където искам да живея“, казва майката.
„Вярвам, че това ще бъде възможно. Но това ще бъде голямо предизвикателство и ще отнеме много време, за да се почувстват хората толкова сигурни, колкото се чувстваха преди 7 октомври“, казва Цемах, върнал се в руините на своя квартал.
„Знаете, че щом нещо се случи, винаги имате едно наум, че може да се случи отново“, допълва той.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
