Германия няма да пощади Гърция – те имат интерес да ни пречупят

Коментар на Янис Варуфакис, бивш министър на финансите на Гърция, за в. "Гардиън". Публикуваме го без редакторска намеса.  

Гръцката финансова драма оглавява медиите в последните пет години поради една причина: инатливия отказ на кредиторите да преструктурират дълга ни. Защо, въпреки здравия разум, въпреки заръката на МВФ и въпреки всекидневните сблъсъци на банкери със стресирани длъжници, продължават да отказват преструктуриране? Отговорът не може да бъде открит в икономиката, защото е дълбоко скрит в политическия лабиринт на Европа.

През 2010 година Гърция изпадна в несъстоятелност. Тогава се появиха две опции за оставане в еврозоната. Първата и по-разумна, тази която би препоръчал всеки банкер, беше преструктуриране на дълга и реформиране на икономиката. И втората, отровната опция – нови заеми, водещи до тотален банкрут, докато всички се преструват, че държавата още е платежоспособна.

Официална Европа избра втората опция – да постави спасяването на френски и немски банки, изложени на гръцкия публичен дълг, над социално-икономическата жизнеспособност на Гърция. Преструктурирането на дълга щеше да доведе до загуби за европейските банки по гръцките им кредити. Избягвайки да признаят пред парламентите в страните си, че данъкоплатците пак ще трябва да плащат заради нови несъбираеми банкови заеми, официални представители на ЕС представиха несъстоятелността на Гърция като проблем с липса на ликвидност. Оправдаха „спасяването” със „солидарност” към гърците.

Неизбежните частни загуби трябваше да бъдат стоварени на плещите на данъкоплатците и цинично да бъдат представени като "твърда любов". Затова на Гърция бяха наложени рекордно строги ограничения. Заради тях доходите, от които се изплащат и новите, и старите дълговете на държавата, намаляха с повече от една четвърт. Дори едно умно 8-годишно дете може да разбере, че няма как този процес да свърши добре.

След като тази гнусна операция беше завършена, Европа автоматично се сдоби с още една причина да откаже преструктуриране на дълга, а именно – това би бръкнало в джобовете на европейските граждани! И така, с нови дози ограничения, дългът ставаше все по-голям, а това караше кредиторите да отпускат нови заеми в замяна на още повече ограничения.

Гръцкият парламент одобри новия план за реформи на Ципрас (ОБНОВЕНА)

Последните предложения на Ципрас засега получават одобрението на Брюксел

Нашето правителство бе избрано с мандат да спре този порочен кръг - да изиска преструктуриране на дълга и край на убийствените ограничения. Преговорите достигнаха толкова обсъжданата задънена улица поради една проста причина – нашите кредитори продължават да отказват каквото и да е преструктуриране. В същото време настояват най-бедните гърци, техните деца и внуци, да изплатят този непосилен дълг „параметрично”.

През първата ми седмица като министър на финансите бях посетен от Йерун Дейселблум, председател на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната). Той постави пред мен следния избор: да приемем „логиката” на спасителния план и да спрем с исканията за преструктуриране на дълга или споразуманието за заем „ще рухне”.  Неизказаното последствие от второто беше затваряне на гръцките банки.

Последваха пет месеца преговори в условия на парично задушаване и нарочно предизвикана банкова криза, надзиравана и администрирана от Европейската централна банка. Заплахата бе ясна: ако не се откажем от исканията си, ще бъдем изправени пред капиталов контрол, полуработещи банкомати, дълга банкова ваканция и накрая - Грекзит.

Ако има сделка с Гърция, най-малко 8 парламента трябва да я одобрят

Бундестагът трябва да го направи дори два пъти

Заплахата от Грекзит има кратка, но главозамайваща предистория. През 2010 година перспективата доведе страха от Бог в сърцата и умовете на финансисти, чиито банки се бяха нагълтали с гръцки дълг. Дори през 2012 година, когато немският министър на финансите Волфганг Шойбле реши, че загубите от Грекзит ще си заслужават като „инвестиция”, която ще дисциплинира Франция и останалите, перспективата побъркваше от страх почти всички.

СИРИЗА спечели властта през януари сякаш в потвърждение на нашите твърдения, че спасителният план няма нищо общо със спасяването на Гърция (а с гарантиране на приходите на Северна Европа). Към онзи момент мнозинството от Еврогрупата под опеката на Шойбле вече бе приело Грекзит като предпочитан вариант или като оръжие срещу нашето правителство.

Гърците основателно треперят от мисълта за ампутация на страната от валутния съюз. Да излезеш от обща валута не е като да премахнеш фиксиран курс, както направи Великобритания през 1992 г. Казват, че Норман Ламонт (тогавашният британски финансов министър, бел.пр.) пял под душа на сутринта, когато британската лира напусна Европейския механизъм на обменните курсове (ERM). За жалост Гърция няма валута, чийто курс да откачи от еврото. Тя има евро – чужда валута изцяло управлявана от кредитор, който е против преструктурирането на несъбираемия дълг на страната ни.

За да напуснем еврозоната, ще трябва да създадем чисто нова валута. В окупиран Ирак въвеждането на нова хартиена валута отне почти година, 20 и повече самолета "Боинг 747", мобилизация на американската военна мощ, три печатници и стотици камиони. При липсата на такава подкрепа Грекзит би бил равнозначен на обявяване на голяма девалвация 18 месеца предварително – рецепта за ликвидиране на всички гръцки капитали и прехвърлянето им в чужбина на всяка цена.

Как Европа посрещна гръцките предложения за реформи

Част от гърците се чувстват предадени от новите идеи на управляващите

Докато идеята за Грекзит задълбочаваше създадената от ЕЦБ банкова криза в Гърция, опитите ни да върнем разговорите за преструктуриране на дълга удряха на камък. Казваха ни отново и отново, че това е мярка за неопределеното бъдеще, която ще последва "успешното завършване на програмата" - идиотски Параграф 22, тъй като „програмата” никога няма да успее без преструктуриране на дълга.

Този уикенд е кулминацията на преговорите. Евклидис Цакалотос, моят наследник, се опитва отново да постави коня пред каруцата – да убеди враждебната Еврогрупа, че преструктурирането на дълга е условие за успеха на реформите в Гърция, а не наградата след тях. Защо това е толкова трудно за обяснение? Аз виждам три причини.

Първата е, че е трудно да преодолееш институционалната инерция. Втората – необслужваният дълг дава безкрайна власт на кредиторите над длъжниците (а както знаем, властта може да поквари и най-невинните). Но третата причина ми се струва най-важна и най-интересна.

Еврото е хибрид между режим на фиксирани валутни курсове като ERM през 80-те или златния стандарт през 30-те и федерална валута. За да оцелее, режимът разчита на страха от изключване, а федералната валута има механизми за прехвърляне на излишъци между щатите във федерацията (като например федерален бюджет, общи облигации). Еврозоната попада някъде по средата – тя е повече от режим от фиксирани курсове, но е по-малко от федерална валута.

И тук идва тънкият момент. След кризата от 2008-2009 година Европа не знаеше как да реагира. Дали да подготви почвата за поне едно изключване (тоест, Грекзит), което да стегне дисциплината? Или да тръгне в посока федерация? До момента Европа не е направила нито едното, нито другото, а екзистенциалната й криза продължава да расте. Шойбле е убеден, че в сегашната ситуация се нуждае от Грекзит, за да прочисти въздуха по някакъв начин. Така изведнъж несъбираемият гръцки дълг, без който рискът от Грекзит би изчезнал, се превръща в коз за Шойбле.

Какво имам предвид ли? След месеци опит в преговорите съм убеден, че германският финансов министър иска Гърция да бъде изхвърлена от общата валута, за да всее страх у французите и да ги накара да приемат неговия модел за еврозона със строга дисциплина.