78-годишен мъж открива шокиращо съобщение в пощенската си кутия от човек, за когото никога не е чувал.

„Ти и аз имаме 100% ДНК връзка родител – дете. Бих се радвал да поговорим или да се срещнем, за да сглобим последните парчета от пъзела“, пише 56-годишният Карл Бенсън.

По-рано той изпратил своя ДНК проба до платформа за родословие и така научил липсващата част за произхода си, разказа Би Би Си.

Възрастният Джон Притчард не може да повярва какво чете. Той бил едно от многото бебета, родени по време на Втората световна война - в крайморския град Порткол в Уелс.

Баща му бил ранен след Десантът в Нормандия - военна операция на Великобритания, САЩ и Канада срещу Третия райх. Когато мъжът се върнал в Уелс, дядото на Джон му казал да се маха.

„Дядо ми е заявил на майка ми, че ако тя тръгне за Америка, той ще задържи мен, а нея никога не би допуснал отново в дома си“, споделя Джон.

Майка му остава в Уелс и се омъжва повторно. Вторият ѝ съпруг обаче малтретира Джон и като дете той прекарва дълго време в социални домове в Южен Уелс.

bTV Репортерите: Пожеланите нежелани деца

Поради липса на образование, Джон научава азбуката едва на 10-годишна възраст, а на 15 години напуска училище, за да работи като чистач на двигатели във влакове в уелския град Бари. На 16 години той се мести в английския железопътен град Дидкот, за да се обучава като машинист и остава в него пет години.

Там той срещна майката на Карл, но след мимолетна романтика двойката тръгва по различни пътища.

След това Джон среща Джил, жената, която ще стане негова съпруга, и започва успешен бизнес - без да знае за съществуването на сина си - до 18 октомври 2021 г.

„Преди няколко години синът ми Джейсън реши да ми направи ДНК тест – просто за забавление, като коледен подарък“, казва Джон. Тогава той не подозира, че този тест ще позволи на Карл да проследи биологичния си баща в уебсайт за генеалогия. След като резултатите от ДНК теста на Карл излезли, системата направила връзка с братовчед на Джон, около която се създава родословно дърво. Карл се свързва с този свой роднина.

Да бъдеш изоставен в дом през комунизма: Александра Шехтова търси биологичните си родители

Той пък се свързал с братовчед си Джон и го попитал дали и Карл може да осъществи контакт с него, без да уточнява за какво става въпрос.

"Отговорът беше положителен и аз изпратих имейл с текст „Здравей, аз съм твоят син. Напълно разбирам, че това е съобщение с потенциал на бомба. Но това, което се е случило, е било преди повече от половин век и от моя страна няма никой, който да бъде наранен от това разкритие“, написал Карл.

Въпреки изненадата си, на следващия ден Джон му се обадил.

„Разговаряхме необичайно естествено. Открихме, че имаме много сходен подход към живота, както и общи черти и произход“, казва по-младият мъж.

След като Джон попитал за майката на Карл, всичко застанало на мястото си.

В търсене на себе си: Италианското момче, което стана циганско момиче

От първоначалните им телефонни разговори и размяна на имейли Джон разбрал, че има още две внучки, които са на 20 години. Месец по-късно двамата мъже се срещнали на обяд в Лондон.

 „Пътувах във влака и си мислех, че отивам да се срещна с баща си. Това беше най-сюрреалистичното пътуване в живота ми. А после срещнах себе си - същият ръст, големи ръце. Просто бях много благодарен, че той изобщо беше жив. Също така можеше да каже „Не искам да знам“, разказва Карл.

„Говорихме за природата на гените и ролята на възпитанието. Имахме едно и също чувство за хумор, и двамата бяхме любители на мотоциклетите, и двамата ходехме на фитнес. Странно е, че може да приличате толкова много на някого, когото всъщност никога не сте срещали“, споделя още той.

През 2022 г. Джон присъства на сватбата на дъщерята на Карл - неговата внучка, а след това бащата и синът заминават заедно за Франция.

„Отидохме и до Нормандия, където останахме пет дни, за да видим къде са служили баща ми и дядо му. Имахме частен гид за три дни, който ни разведе из гробищата и бреговете“, казва Джон.

Двамата мъже планират заедно да отидат в Ню Йорк през 2024 г.

Днес Джон живее в Бромли, Англия, а семейството му вече е по-голямо - има три деца и шест внука.

"Карл е страхотен човек. Тъжно е, че загубихме 55 години – но това е животът. Можеше да бъде мой син още от раждането си. Създал е прекрасно семейство и ми се иска да го бях срещнал много, много по-рано“, казва още възрастният мъж.