В седмицата на поредния терористичен акт в Европа ще ви срещнем с един човек, който има много голям опит в борбата с терористичните заплахи – генерал Дани Ардити от израелските сили за отбрана.

Терористичен акт в Манчестър: Най-малко 19 души са убити, а над 50 са ранени

На 27 юни 1976 г. пътнически самолет на „Еър Франс”, изпълняващ полет от Тел Авив за Париж, е отвлечен от терористи. Похитени са 248 души. Терористите приземяват самолета в Уганда, под покровителството на угандийския диктатор Иди Амин. Исканията са Израел да освободи няколко десетки палестински затворници и да плати паричен откуп за похитените евреи на борда на самолета. В нощта на 4 юли, на хиляди километри от родината, израелските специални части щурмуват летището в Ентебе и извършват 58-минутна операция, в която избиват всички терористи и 45-ма угандийски войници. Ранени са петима командоси, а един от техните командири – Йонатан Натаняху, брат на бъдещия премиер на Израел Бенямин Натаняху, също е убит.

Един от командосите в тази операция с кодовото име "Мълния" е бригаден генерал Дани Ардити. След угандийската акция той заема висши постове в израелските сили за отбрана, известни с акронима ЦАХАЛ, където отговаря за планирането и координацията на специалните части. До 2009 г. Ардити е председател на Съвета по национална сигурност на Израел и съветник на премиера по въпросите на борбата с тероризма. През 2012 г. България наема генерал Ардити по договор за опазване на критичната инфраструктура, като най-големия газопровод, който минава през територията ни.

Интервю на Светослав Иванов с генерал Дани Ардити:

– Какви мисли ви минават през главата, когато видите атентат като този в Манчестър, генерале? 

– Беше неочаквано в първия момент, но е важно да разберем, че това е повтарящ се модел на атаки. За съжаление няма да е нито първият, нито последният път, когато се сблъскваме с такива ужасяващи събития. Тъжно ми е да го кажа, но ни се налага да свикваме.

– Въпрос прословутата операция в Уганда. Какво си спомняте от щурма си през 1976 г.? И често ли се връщате към тези спомени? 

– Това беше преди много години, но такава операция оставя трайни следи в душата и съзнанието, не само в тялото. Все още имам малко парче желязо в крака си, което ми припомня за случилото се всяка сутрин, когато се събудя. Да отидеш толкова далеч и да се справиш толкова добре, почти перфектно – това беше значително постижение дори и за нас от специалните служби. Има много голяма разлика между тези времена и това, което се случва днес, което стана в Манчестър.

– Вие на коя теза сте поддръжник – че терористите трябва да бъдат задържани и съдени или да бъдат директно елиминирани?

– Според мен терористите не трябва да остават живи, дори ако се откажат от плановете си. Не трябва да бъдат освобождавани, след като са държали заложници. По време на операцията "Ентебе" ние водихме преговори с похитителите, но те отказваха да освободят заложниците, особено евреите и израелците. Ние нямахме избор. Ако нещо подобно се случи отново, най-добрият изход, който със сигурност не е най-лесният, е да не се поддаваме на исканията на терористите и техните планове.

– Тероризмът днес е много различен. Преди той беше организиран, докато сега живеем сред саморадикализирали се единаци. Лично вие, кога за първи път се сблъскахте с подобна заплаха и как се неутрализира? 

– Много е трудно да се предотврати нещо подобно, но може да бъде направено. Не смятам, че сам човек организира подобен атентат – има действащи системи, има подготовка – в изработването на бомбата, има система на комуникация. За такава операция се обучаваш. Не е дело на единак, на е на сам човек. Със сигурност има система. Главната разлика, между това, което стана в Манчестър и Ентебе, е самоубийственото намерение. Този човек със сигурност щеше да умре, той е искал да умре. Преди години терористите не планираха собствената си смърт. Когато някой е решен да умре, е по-трудно да бъде спрян. Но не е невъзможно.

– Как можем да предотвратим нещо, планирано в главата само на един човек или на малка група от злосторници? 

– Първото и най-трудното противодействие е справянето с поръчението. Това е било решено от някого – духовен или религиозен лидер. Изисква се изкореняване на връзката с тези терористични лидери. Това е дългосрочна дейност, която изисква вложение на сили и възможности. Ако не успеем да го спрем, преди да достигне до мисията си, има действия, които могат да бъдат направени за разобличаване на мисията и предотвратяване на изпълнението й. Изисква се разузнаване, сътрудничество с обществото и разузнавателните сили, сътрудничество между страни – международно съгласуване. Изисква се проверките за сигурност на публичните места при всякакъв вид масови събирания да затрудни достъпа на такива терористи до масови събития…

– Имаме ли вина за това, което се случва в Европа в момента? Къде сгрешихме?

– Европа е много свободен и либерален континент. Европейският съюз е много либерална структура, но за да се противодейства на подобни инициативи, трябва да се промени начинът, по който се разглеждат човешките права. Европейският съюз може да промени много, за да намали риска от подобни трагедии. Образованието е част от всекидневните мерки. Има много повече, което може да се направи и в джамиите, и в институциите в България и Европа. Тези атентати продължават да се случват във Франция, в Германия, сега и във Великобритания. Може да се случи навсякъде в Европа, случи се и в България преди 5 години под друга форма. Отговорността е ваша, защото касае вашата сигурност и живот. 

– Каква е реакцията на медиите в Израел след тежък атентат?

– За съжаление, израелските медии са доста опитни в тези случаи. Има два главни принципа – първият, да се сведе до минимум отразяването на терориста, семейството му, личния му живот. Така се намалява срещата с образа му в медиите. Вторият – да се върнеш към нормалното. След случващото се в Израел главна цел на медиите е да върнат хората към нормалния живот, доколкото е възможно. Много е трудно, но това е най-важната задача на медиите – да подкрепят обществото във възобновяването на естествения ред. Те трябва да подкрепят семействата на пострадалите след събитията в дългосрочен план. И наистина е важно да се минимализира представянето на самоубилия се атентатор и акцента върху човешкия му образ. 

– Имало ли е заплаха за критичната инфраструктура на България?

– Преди 3 – 4 години нямаше конкретни заплахи за България. Но ако говорим по-общо и вземем предвид терористите, атакували Англия, е имало подходящи мишени и тук. Например ТЕЦ-овете, газопроводите, където има гориво – това са инфраструктурни обекти, които привличат вниманието на терористи. Защото последствията от такава атака биха били много болезнени. Терористите се целят в човешкия живот, невинни хора на публични места. Като всяка страна по света и България трябва да внимавате за своите инфраструктури.

– Какво бихте казали на българите и на европейците в момента? Кой пропуск трябва да попълнят, за да се справят със заплахите от тероризъм?

– Първо, трябва да разберете какви са заплахите и рисковете. Много може да бъде направено, за да се промени нормалният живот в Европа. Всеки един град може да се промени поне малко, за да подкрепи правителството. Но не мисля, че заплахата ще спре.