Три години и половина след началото на агресията на Русия срещу Украйна картите са разбъркани. Балансът на силите се измести и неспособността на Москва да пробие „стената от дронове“ на Киев превърна военния конфликт в огромна война на изтощение с дълготрайни последици.
Една от страничните жертви е не друг, а военният бюджет на Кремъл, за който Владимир Путин има основания за безпокойство от финансова гледна точка, пише „Форбс“ в свой анализ, цитиран от БГНЕС.
Досега руската централна банка е стигала до ръба, за да поддържа военната икономика. Но огромните военни разходи и борбата с инфлацията доведоха до повишаване на лихвените проценти до 17%, което сериозно нанесе щети на частния сектор.
В същото време Украйна води целенасочена кампания за парализиране на руските петролни рафинерии, като същевременно ускорява производството на местни дронове и ракети и засилва акцента си върху автономните оръжия – всичко това допринася за проблемите на Русия.
Москва в момента разчита на приходи от петрол и газ, които ѝ позволяват да финансира заплатите на войниците и да обезщетява семействата на загиналите и ранените. Но докога още? Тази стратегия може да не е достатъчна, за да поддържа настоящите усилия.
„Вашингтон Поуст“ съобщава от своя страна, че бонусът за постъпване в армията, отпускан на руски войници, може да достигне 28 000 долара или около 24 000 евро. Това е в допълнение към месечна заплата от 3200 долара (2740 евро), да не говорим за бонусите за тези, които служат на фронтовата линия.
В резултат на това само тази област на разходите достигна рекордните 2 трилиона рубли (20,8 милиарда евро) през първата половина на 2025 г., което представлява близо 10% от всички федерални разходи.
Руският икономист Владислав Иноземцев нарече тази динамика „мортономия“, отбелязвайки, че в най-бедните региони на Русия мъж, убит след година на фронта, може да остави на семейството си до 150 000 долара (около 128 400 евро), повече, отколкото би спечелил през целия си живот.
В същото време военната икономика създаде нова средна класа в индустриалните региони на Русия, подхранвана от заплатите на войниците, обезщетенията при смърт и нарастващите заплати в отбранителните заводи.
За мнозина мирът би означавал връщане към бедността, създавайки перверзен стимул за продължаване на войната. Тази информация не остана незабелязана: осъзнавайки, че Москва цени приходите повече от човешките животи, Киев инвестира в дронове с голям обсег, атакувайки петролни рафинерии и енергийна инфраструктура, които финансират военната хазна на Русия.
„Украйна бавно изгражда този възпиращ капацитет, от който ще се нуждае и в бъдеще“, казва Володимир Дубовик, директор на Центъра за международни изследвания в Националния университет „Мечников“ в Одеса.
Русия преживява безпрецедентна горивна криза: цените достигнаха рекордно високи нива през август (с 50% повече от януари), а недостигът принуди много бензиностанции да затворят (включително 50% от тези, разположени в Крим).
Москва губи около 720 милиона долара (616,3 милиона евро) месечно приходи от петрол, след като беше принудена да намали износа си на горива с около 30% . Ще бъдат ли достатъчни мерките, които Кремъл се готви да приеме (увеличение с 2 пункта на ДДС през 2026 г. и 5% увеличение на данъка върху хазарта)?
Нищо не е по-малко сигурно: Русия очевидно се страхува, че вече няма да може да плаща на войниците си, на които разчита да подкрепят безмилостните ѝ офанзиви. Последиците очевидно ще бъдат значителни за страната на Владимир Путин, която може да се наложи да се бори с по-малка интензивност от преди.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
