Преговорите между Съединените щати и Иран, в Исламабад, ще се проведат. Белия дом обяви, че зетят на американския президент Доналд Тръмп - Джаред Къшнър и специалният пратеник Стив Уиткоф, заминават утре за столицата на Пакистан, за втори рунд директни преговори с иранските представители.
Новината идва, след като до последно не беше ясно дали Вашингтон ще изпрати делегация.
По-рано Иран обяви, че външният министър на Ислямската република също пътува към пакистанската столица.
Техеран заяви, че ако иска преговори, Вашингтон трябва да прекрати блокадата на иранските пристанища.
От Пентагона обявиха готовност да разширят офанзивата в Ормузкия проток, в зависимост от развоя на преговорите.
Как да реагира Евросъюзът, в случай че една от страните членки на организацията бъде нападната?
За изготвянето на подобен план дадоха насоки европейските лидери по време на неформалния си Съвет в Кипър. България е представена от служебния премиер Андрей Гюров.
Член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз, формулира задължение за взаимопомощ, при агресия отвън.
За разлика от член 5-ти от Договора за НАТО обаче, досега той не е подкрепен от детайлна стратегия и структури.
Тяхното изготвяне стана приоритет в контекста на заплахите на Вашингтон да напусне Алианса и апетитите на Доналд Тръмп към Гренландия.
Общността предвижда сценарии, сред които конвенционални и хибридни атаки.
„Например, ако Франция задейства член 42.7, кои държави ще отговорят първи? Какви ще са нуждите? Ще съставим оперативен план за действие“, попита Никос Христодулидис, президент на Кипър.
Останалите теми в дневния ред бяха многогодишната финансова рамка на Съюза и предложеният от Брюксел пакет мерки за справяне с кризата с горивата.
А за обсъждане на войната в Близкия изток, днес следобед към евролидерите се присъединиха президентите на Сирия, Египет, Ливан и престолонаследникът на Йордания.
