Европа трябва да даде отсрочка за брекзит на Великобритания, дори и да е дълга. За това призовават евролидери шест дни преди решаващия Съвет на държавните и правителствени ръководители в Брюксел.
Проточващата се раздяла може да принуди Кралството не само да участва в европейските избори, а след това и дълго да търси нов изход от Европа.
За дълга отсрочка призовава председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Той определи това като дипломатичен жест към британския премиер Тереза Мей. „Ако това ще помогне на Великобритания да намери консенсус, нека Европа ѝ даде необходимото време”, заяви Доналд Туск.
Германският канцлер Ангела Меркел е склонна да го приеме. Френският президент Еманюел Макрон обаче постави днес условия за изцяло ново споразумение, референдум или избори във Великобритания.
Еврокомисията пък чака ясен знак от Лондон. „ЕК обяви позицията си след вота в британския парламент. Вие, медиите, вече я познавате. Нямам намерение да я повтарям, излишно е”, обяви Маргаритис Схинас, говорител на ЕК.
„Ако Великобритания все още иска да напусне Европейския съюз и иска да го направи организирано, както ни казва премиерът Тереза Мей, то тогава договорът, такъв какъвто е и предвижда организиран брекзит, е единствената възможност”, каза Мишел Барние, главен преговарящ на ЕС за брекзит.
В Европарламента пък се питат какво би станало с местата на 73-мата британски депутати, ако Лондон съответно участва или не в евроизборите през май.
Истинският кошмар за Брюксел би бил многократно удължаване на брекзит, само и само да се стигне до сделка.
С повече или по-малко желание, държавните и правителствени ръководители на страните-членки трябва да приемат факта, че отново следващият им Съвет рискува да е изцяло подчинен на темата брекзит. От решението им дали ще дадат отсрочка и колко дълга ще е тя – зависи дали Великобритания ще е принудена да участва в европейските избори и дали ще има риск от хаос при формирането на следващия европарламент.
