Европейската комисия обяви проекта си за така наречения Енергиен съюз. Той се базира на три дългосрочни приоритета на Европейския съюз: сигурност на енергийните доставки, устойчиво развитие на сектора, конкурентоспособност, както и опазване на околната среда при производство на енергия.
Тези цели сега са трудно постижими при наличието на различни регламенти и нормативи в отделните 28 държави членки. И най-вече заради различните икономически и политически отношения със стратегическите партньори доставчици, които не са членове на Евросъюза.
Какво ще представлява?
За изграждането на Енергийния съюз ще работят 19 еврокомисари. Главната му задача ще бъде да осигури на европейските потребители оптимални цени на енергията. Още при създаването на новата комисия нейният заместник-председател Марош Шефчович получи специален ресор - да отговаря за неговото изграждане.
„Днес започваме най-амбициозния европейски енергиен проект, откакто беше създадена Европейската общност за въглища и стомана. Проектът ще обедини нашите 28 европейски енергийни пазари в Енергиен съюз, ще направи Европа по-малко енергийно зависима и ще даде на инвеститорите предвидимостта, от която те толкова се нуждаят, за да създават работни места и растеж", каза зам.-председателят на ЕК.
Всички договори на отделните държави за газови доставки ще се съгласуват с Европейската комисия. За да не се повтаря случаят с Южен поток. За разнообразяването на доставките ще се засили партньорството с всички възможни доставчици - както Азербайджан и Туркменистан, така и Америка.
„Енергията трябва да бъде ключов елемент от нашето трансатлантическо партньорство. ние трябва да търсим общи стандарти в енергийния сектор и да можем свободно да търгуваме газ през Атлантическия океан”, посочи еврокомисарят за енергетика и климатични промени Миге лАриас Каньете.
Изграждането на енергийния съюз ще бъде и основна тема на предстоящата след месец среща на върха на лидерите на 28-те, обяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск.
Не е тайна, че най-чувствителният въпрос са доставките на природен газ. При тях има колкото бизнес, толкова и геополитика. Затова двата най-мащабни проекта за последното десетилетие – „Южен поток” и „Набуко”, се провалиха. А предизвикателството за разнообразяването на газовите доставки и тяхната надеждност става все по-голямо.
Сега като приоритет се очертава Южният газов коридор през Турция, но в близките години Азербайджан не може да осигури същите количества, а за доставки от Турменистан все още не може да се говори.
Затова първата задача на този съюз е да гарантира единна политика на Европейския съюз към неговите партньори така, че да бъдат гарантирани интересите както на Европа като цяло, така и на всяка отделна страна членка.
