11 март 2011 година. Денят на Земята намалява с 1,8 микросекунди – незабележимо за милиарди, пагубно за стотици хиляди. В науката такава промяна в дължината на денонощието се обяснява с изместване на оста, около която се върти планетата. А на тази дата тя се отклонява с цели 10 сантиметра.
В ранния следобед на поредния петък от годината сигналната система за опасност на Токио се включва. Жителите на мегаполиса имат точно една минута, преди да усетят труса, ударил с пълната си сила на стотици километри от тях. Сградите се разклащат, а страхът изкарва хората на улицата.
Уплахата им обаче не може да се сравни с онова, което се случва в същото време по североизточното крайбрежие на Япония. Земетресение с мощ от девета степен по скалата на Рихтер размества земните пластове и вдига океана на 40 метра височина. Хората в района имат около осем минути, за да реагират, преди да бъдат погълнати от мощно цунами. Вълните събират сгради, лодки, автомобили и хора в едно и оставят след себе си сива разруха и тишина.
Стихията заличи цели градове, уби близо 16 000 и изгуби безследно над 3000 души. За да се появи прякото доказателство, че човекът не може и няма как да бъде по-силен от природата. Авария в атомната електроцентрала „Фукушима-1” постави сринатото население на Япония пред ново изпитание. Опасност от радиация – реална и действаща, но без ясни граници и без алтернатива за ликвидирането й.
Над 350 000 души останаха без покрив, без път, без надежда
Дали заради японската култура на смиреност или заради убития дух, страната не започна да вика, да крещи за помощ. Тя сведе поглед надолу, сключи ръце и тихо заплака – за жертвите и за бъдещето, което й предстоеше, а и все още чака да посрещне.
Хората започнаха да се връщат по местата, които посрещнаха петото по сила земетресение в световната история. И да се сблъскват с горчивата реалност, която им даваше единствена възможност – да съберат останки от миналия си живот, разпилян в купчините разруха, да се обърнат и да си тръгнат.
А в същото време държавата се опитваше да се справи с радиационната криза, наредила се веднага след трагедията в Чернобил. Борбата с аварията в атомната електроцентрала продължи месеци. Стигна се до отчаяни действия от страна на властите, след като бяха открити следи от радиация във водата в района, дори в Токио.
От японците, а и от света бяха скрити факти за размерите на бедствието, по-късно признати със сведена глава. Премиерът Наото Кан не успя да спои нацията и подаде оставка. Правителството оглави Йошихико Нода, който стана седмият министър-председател на страната в рамките на пет години.
Последваха редица опити за убеждаване на населението, че опасността е преминала. Хора от властта пиеха вода от мястото на аварията, ядяха плодове и зеленчуци пред телевизионните камери, за да докажат, че са разплели конците на бедственото кълбо.
Година по късно…
И тъй като неведнъж стана въпрос за фактора време и как за частици от секундата Земята се обръща, то за година може би трябваше да се случат редица неща, които да се опитат да я наместят обратно.
Япония, която бе сред лидерите в производството на атомна енергия, преустанови работата на 52 от всичките си 54 ядрени реактора. До второ нареждане. До тогава остава без отговор и въпросът можеше ли трагедията в тези й размери да бъде избегната?
Страната бавно върви към прогреса в собственото си възстановяване. Но крачките са малки и несигурни. Голяма част от смачканите останки на хилядите засегнати животи бяха разчистени, но хиляди остават под временен покрив. А скици за новите им домове все още няма.
11 март 2012 година. Япония за пореден път навежда смирено глава, сключва ръце и плаче тихо.
