Кралската шведска академия на науките удостои с Нобеловата награда за химия за 2020 г. французойката Еманюел Шарпантие от института "Макс Планк" за изследване на патогените в Берлин и американката Дженифър А. Даудна от Калифорнийския университет - Бъркли за "разработване на метод за редактиране на генома".

"Еманюел Шарпантие и Дженифър Даудна откриха един от най-острите инструменти в генетичните технологии - генетичната ножица CRISPR/Cas9", се посочва в съобщението на Кралската шведска академия на науките.

Шарпантие открива молекулата tracrRNA, използвана от някои бактерии за защита чрез разделяне на заразна ДНК. След това тя обединява усилия с Даудна за пресъздаване на тази дейност, подобна на отрязване с ножица, пише БТА.

Открития за черните дупки донесоха три Нобелови награди по физика

"Тази технология има революционно въздействие върху науките за живота. Тя допринася за разработването на нови терапии срещу рака и може да осъществи мечтата за лечение на наследствените заболявания", каза проф. Пернила Витунг Стафсхеде, член на Кралската шведска академия и на Нобеловия комитет по химия.

"Възможността да срежем ДНК, където искаме, направи революция в природните науки", казва тя.

"Този генетичен инструмент притежава огромна сила, която засяга всички ни", каза Клаус Густафсон, председател на Нобеловия комитет по химия.

Нобелова награда за откривателите на вируса на хепатит С

Той подчерта, че благодарение на откритието на лауреатките, направено преди осем години, всеки геном може да бъде редактиран, за да "бъде поправен генетичен дефект".

Използването на генетичната ножица дава възможност да се промени кода на живота за броени дни. CRISPR/Cas9 може да се използва например за отделяне на вируса ХИВ от заразените Т-лимфоцити, при лечение на диабет и шизофрения.