Юлия Виноградова е бесарабска българка, изпратила съпруга и двамата си синове на фронта. Още в първия ден на войната чува най-страшната новина за една майка. По-големият ѝ син е сред войниците, защитаващи Змийския остров и отправили легендарния „поздрав“ към руския крайцер „Москва“.
Първоначално съобщават, че всички на острова са загинали. След няколко дни обаче Юлия вижда сина си на кадри по руската телевизия. Следват мъчителни 10 месеца плен, 2 писма и неизвестност.
Надеждата и децата крепят Юлия и снаха ѝ Яна Виноградова. Помагат си и във Фейсбук група за близки на пленените на Змийския остров войници.
„Започнахме да си пишем, правихме акции в Одеса и в Киев, слагахме плакати, за да не забравят за нашите момчета. За всеки празник подготвяхме видеа, звъняхме в Червения кръст, в ООН, навсякъде“, разказва Яна.
И чудото идва като новогодишен подарък – Сергей е в списъците с военнопленници за размяна. Не прилича на себе си – от 90 кг се е стопил на 60 кг, има измъчен вид.
Одеският военен свещеник Василь Вирозуб също никога няма да забрави тези ужасяващи месеци. Когато в началото в Украйна вярват, че защитниците на Змийския остров са загинали, той заедно с още двама свещеници и лекар са изпратени да приберат телата им. Вместо това обаче са взети в плен и откарани първо в Крим.
„Страшното дойде, когато ни прехвърлиха в Русия, в нещо като концлагер от палатки. Там започнаха да ни мъчат със студ, да насъскват кучета срещу нас, да ни пускат ток, да ни забиват пирони под ноктите, да ни разпъват ръцете с въжета, докато ни разпитват. Сложиха ни в карцер без прозорци, където 3 дни и половина не ни дадоха да ядем, да пием вода или да спим. Онези ни караха да пеем руския химн, а ние четяхме „Отче наш" на украински“, разкза свещеникът.
70 дни руснаците не вярват, че свещениците не работят за украинското разузнаване. Подлагат ги на полиграф. Накрая оставят раните им да зараснат, преди да ги освободят.
2 години по-късно в руски плен остават 25-има от защитниците на Змийския остров. Сред тях има и бесарабски българи.
