Всяко лято нощното небе предлага един от най-красивите астрономически спектакли – Персеидите. Те са сред най-популярните и активни метеорни потоци и достигат своя максимум в средата на август, когато при подходящи условия десетки „падащи звезди“ могат да бъдат видени само за един час.
Но какво всъщност стои зад тези светлинни следи и откъде идват Персеидите?
Не са звезди, а частици от комета
Макар често да бъдат наричани „падащи звезди“, Персеидите нямат нищо общо със звездите. Метеоритите са малки частици космически материал, които навлизат в земната атмосфера с огромна скорост. При сблъсъка с атмосферата те се нагряват и започват да светят, създавайки ярките следи, които наблюдаваме от Земята.
В случая с Персеидите тези частици са останали по пътя на кометата 109P/Суифт-Тътъл. Когато кометата преминава около Слънцето, тя оставя след себе си облак от прах и малки частици. Всяка година Земята пресича този поток от космически отпадъци. Част от тях навлизат в атмосферата и изгарят, превръщайки се в метеори.
Повечето от тези частици са сравнително малки – от прашинки до размер на песъчинка или малко камъче. Именно това обаче е достатъчно, за да предизвикат впечатляваща светлинна следа в небето.
Защо се наричат Персеиди?
Името на метеорния поток идва от съзвездието Персей. Ако проследим визуално траекториите на метеорите, изглежда така, сякаш те излитат от една и съща област на небето. Тази привидна точка се нарича радиант, а при Персеидите тя се намира в съзвездието Персей.
Това обаче не означава, че метеорите идват от самото съзвездие. Персей просто е посоката, от която те изглеждат, че се появяват, гледани от Земята.
Кометата зад „звездното зрелище“
„Родителят“ на Персеидите е кометата 109P/Суифт-Тътъл – огромно ледено тяло, което обикаля около Слънцето. Кометата е открита през 1862 г. от американските астрономи Люис Суифт и Хорас Тътъл. По-късно, през 1865 г., италианският астроном Джовани Скиапарели установява връзката между кометата и Персеидите.
Суифт-Тътъл преминава през вътрешната част на Слънчевата система приблизително веднъж на 133 години. Последното ѝ преминаване е било през 1992 г.
Кометата е необичайно голяма – ядрото ѝ е с диаметър около 26 километра. За сравнение, това е почти два пъти повече от размера на астероида, за който се предполага, че е причинил изчезването на динозаврите.
Как се появява „падащата звезда“?
Когато Земята преминава през оставената от кометата следа, малките частици навлизат в атмосферата с изключително висока скорост. За Персеидите тя достига около 59 километра в секунда. При това движение частиците се нагряват и йонизират въздуха около себе си, което създава ярката светлинна следа, видима от земната повърхност. Това, което виждаме като една „падаща звезда“, всъщност може да е частица, по-малка от нокът, която изгаря високо над нас.
Ако обектът е достатъчно голям и преживее преминаването през атмосферата, част от него може да достигне земната повърхност. Тогава вече говорим за метеорит. При Персеидите това е изключително малко вероятно, тъй като кометният материал обикновено е сравнително крехък и се разпада в атмосферата.
Персеидите са известни със своите бързи и ярки метеори. Някои от тях оставят дълги светлинни следи, които могат да останат видими за кратко след преминаването им.
Метеорният поток е известен и с появата на т.нар. огнени кълба – особено ярки метеори, които са резултат от навлизането на по-големи частици. Те могат да бъдат значително по-ярки от обикновените метеори и да привлекат вниманието дори на хора, които не наблюдават целенасочено небето.
При идеални условия NASA посочва, че Персеидите могат да достигнат активност от около 50 до 100 метеора на час. Реално видимият брой зависи от светлинното замърсяване, облачността, положението на радианта и други условия.
Кога можем да ги видим и как да ги наблюдаваме?
Персеидите са активни в продължение на няколко седмици – обикновено от средата на юли до края на август, но най-голямата активност е около средата на август. През 2026 г. пикът е в нощта срещу 13 август, като най-добрите часове за наблюдение са след полунощ и преди разсъмване. Тази година условията са особено благоприятни, тъй като максимумът съвпада с новолуние, което означава, че лунната светлина няма да пречи на наблюдението на по-слабите метеори.
За да видим метеорния поток, не е необходим телескоп или специална техника. Най-важното е да се избере място далеч от градските светлини, където небето е възможно най-тъмно. NASA препоръчва наблюдението да бъде в часовете преди изгрев - тогава условията за наблюдение на Персеидите са най-добри.
Не е необходимо човек да гледа точно към съзвездието Персей. Метеорите могат да се появят в различни части на небето, а по-дългите и впечатляващи следи често се виждат на известно разстояние от радианта.
Най-добрият подход е просто да се заеме удобна позиция, да се гледа към възможно най-голяма част от небето и да се даде време на очите да свикнат с тъмнината.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
