Има артисти, които влизат в една роля, за да се превърнат в някого другиго. Има и такива, които влизат в нея, за да се приближат още повече до себе си. Сидони Смит очевидно принадлежи към вторите...
В разговора с нея думата, която се появява отново и отново, макар невинаги да е произнесена, е автентичност. Тя не иска да копира Уитни Хюстън. Не иска да се превръща в Тина Търнър. Не иска да бъде сценичният образ, който някой друг очаква от нея. И може би именно затова може да бъде Рейчъл – в мюзикъла The Bodyguard, който гостува в София от 2 до 4 октомври по покана на „Бг саунд стейдж“.
Сидони Смит не изглежда обсебена от идеята да впечатлява. По-важно за нея е да се свързва – с публиката, с партньорите си на сцената, с човека от другата страна на разговора. Дори когато пред нея стоят 3500 зрители, тя казва, че усеща представлението като разговор на четири очи.
Когато се стигне до бъдещето, тя не говори за следващото голямо постижение. Казва, че ще си вземе дневника, ще намери плаж и ще пише, докато открие новата си мечта. Тя все още е мечтател... Но може би вече знае нещо, което не е знаела на 17 – че сбъдването на една мечта не е краят ѝ. То е покана да измислиш следващата...
А между големите роли, имената на легендите и светлините на сцената остават малките неща – цветът на сенките за очи, който трябва да съвпада с дрехите, смехът, цигулката, интимният разговор...
Сидони Смит (Sidonie Smith) в разговор с Даниел Димитров – за отказите, които всеки актьор познава, и за радостта от онова специално „да“, което идва в точния момент. За Уитни и Тина Търнър, за трудните песни и за това как една песен като The Greatest Love of All може да се превърне в лично преживяване. За цигулката, която продължава да пътува с нея, за „Бродуей“, за „Аида“ и за Хедър Хедли – жената, която някога е гледала на сцената като 17-годишно момиче и която днес нарича свой герой.
Това представление е чиста радост, казвате Вие за The Bodyguard. Кога усетихте, осъзнахте, почувствахте това лично за себе си...
- Знаете ли, всичко е чисто. Когато сте актьор и се явяваш на прослушвания, получавате много откази. А понякога получаваш „Да“ за нещо, което наистина означава много за вас. И това беше един от тези случаи. Така че изпитах огромна радост, когато осъзнах, че ще имам възможността да изиграя тази емблематична роля...
В това конкретно турне работя с толкова прекрасни хора. И това е важно, когато на практика живеете, пътувате, играете и правите всичко заедно през цялото време. Само това ми носи много радост... Но мисля, че най-голямото нещо е да виждаш колко много радост носи спектакълът на хората всяка вечер. Няма значение дали са във Великобритания или Германия, или както в момента играем в Турция... Хората четат превода. Това изобщо няма значение. До края на представлението те са изпълнени с толкова много радост. Буквално скачат от местата си. Фантастично е.
Рейчъл е роля, неизбежно свързана с Уитни Хюстън. В кой момент спряхте да се опитвате да се доближите до Уитни и започнахте да изграждате своя Рейчъл?
- (Отговаря, без да се замисля – бел. а.) От самото начало! Обещах си никога да не я копирам. Всъщност смятам, че това би било грешната посока... Мисля, че общото между Уитни и мен е ролята на Рейчъл. Имаме сценарий, който е много сходен. И ако открием нещо, което е наистина автентично, тогава хората ще повярват. Ще се разпознаят в него...
Според мен това е целта на театъра. Хората идват, за да видят себе си по някакъв начин. Обичам една мисъл: „Не виждаш нещата такива, каквито са. Виждаш ги такива, какъвто си ти“. Затова се надявам, че ако изиграя ролята по наистина автентичен начин, публиката ще гледа и ще вижда собствените си трудности, собствените си радости, върховете и спадовете си, и ще си тръгне някак развълнувани, защото това е означавало нещо лично за нея...
Казвате, че One Moment in Time е любимата Ви песен. Но коя песен на Уитни е най-трудна за изпълнение сценично и коя е най-трудна чисто емоционално?
- (Замисля се – бел. а.) Мисля, че всички са технически предизвикателни песни. Но според мен уникалното предизвикателство при това шоу е, че ги изпълняваш на живо, една след друга, всеки ден, а след това на следващия ден отново ги изпълняваш една след друга. Песните са 14. Започваме с Queen of the Night, която е много мощна песен. Често ме питат за I Will Always Love You. Да, трудна е. И тя е 14-ата песен, и това също е фактор. Трябва да знаеш как да извървиш целия път от началото до края всяка вечер.
Мисля, че от емоционална гледна точка е различно. Понякога за мен това е песента The Greatest Love of All, защото мисля, че всички можем да се разпознаем в нея – в осъзнаването, че трябва да обичаш себе си. Трябва да се погледнеш в огледалото и да се приемеш, не само заради това как изглеждаш, но и заради това кой си. Тази песен е емоционална, но всъщност цялото шоу е доста емоционално, трябва да кажа.
Вие лично какво открихте за Рейчъл, което не се вижда във филма от 1992 г.?
- Мисля, че с времето осъзнах, че Рейчъл не е толкова коравa, колкото се прави. Защото, знаете, ако погледнете репликите ѝ сами по себе си, без подтекста, всичко е някак кратко, малко грубо, нахакано, тя е дива... Но под всичко това се крие толкова нежна, уязвима и крехка жена. И точно това обичам в нея – че може да сложи цялата тази маска и в същото време да бъде най-милата майка, най-милата сестра и всичко това едновременно.
В спектакъла има огромна сценична продукция и дори 15-секундна смяна на финалната рокля, за която Ви помагат седем души. Има ли момент зад кулисите, който публиката никога не би предположила, че се случва?
- Смяната, за която споменахте, изглежда като магия на сцената, защото се случва толкова бързо. Седем души я правим възможна, но има още една, която всъщност се случва пред очите на публиката. Не отивам встрани – оставам там, където съм, и продължавам да пея. И не забелязвате нищо, докато светлините не се променят и не осъзнаете, че съм с напълно различен костюм...
Няма да Ви издам как точно става, но това е наистина страхотен момент, защото понякога можете да усетите, че нещо се случва. В този случай обаче не. Сцената преминава директно от една сцена към пеене и изведнъж тя просто стои там, но вече облечена в различен цвят (Смее се – бел. а.).
Кой образ е по-див – този на Уитни или на Тина Търнър, който също играете в мюзикъл? Казвате, че Тина е недосегаема...
- Мисля, че и двете. Смятам, че нещо много интересно при много от тези невероятни диви е, че най-дивата им страна всъщност се проявява на сцената, а извън нея са доста спокойни. Знам това от интервюта с Тина Търнър. Тя казва, че Тина Търнър е сценическата ѝ личност и че понякога отива на интервю, а хората искат от нея да бъде някаква луда Тина, и тя казва: „Това не съм аз. Това не е истинската Тина“.
И аз се чувствам по подобен начин, защото, разбира се, шоуто е много екстровертно и мащабно. Но ако ме срещнете на изхода за артистите, аз съм просто спокойна, защото това съм аз. Така че мисля, че е трудно да ги сравнявам. Те са две страни на една и съща монета, що се отнася до фантастичните диви.
Срещала ли сте някоя от тях на живо?
- Не, не съм...
А защо казвате, че Тина е недостижима?
- Мисля, че една жена, която притежава такава упоритост чак до 60-те си години... Има видеа с Тина Търнър, в които, ако погледнете датата, си казвате: „Тази жена е на 60 години“, а тя върви във въздуха през стадиона, изглежда фантастично и пее фантастично.
Искам да кажа, че не мисля, че много хора могат да направят това. Имам чувството, че тя просто е една от онези личности.
Какво място заема Аида днес в живота Ви? В едно интервю отпреди близо 15 години казахте, че тази роля е променила живота Ви и че ще остане завинаги с Вас...
- „Аида“ беше не само първият мюзикъл, който видях на „Бродуей“, но беше и първата ми главна роля. И затова завинаги ще има специално място в сърцето ми.
А има и нещо много интересно. Жената, която играеше Аида, когато я видях, а аз тогава бях само на 17 години, беше и първата актриса, изиграла Рейчъл Марън в Лондон. А тя е моят абсолютен герой. И още едно невероятно нещо е, че в програмата ни – красивата книжка със снимките, е проследена цялата история на The Bodyguard“. И отпред е тя, Хедър Хедли, а отзад съм аз.
Така че разгръщате историята и тя започва с моя герой, минава през всички тези невероятни певици, а най-новата е аз. И това е просто такъв подарък...
Продължавате ли са да свирите на цигулка, или пеенето доминира...
- Що се отнася до всекидневието ми, пея много повече, отколкото свиря на цигулка, но я нося със себе си по време на цялото турне тази година.
Все още свиря, все още изнасям концерти... Обичам идеята да мога да редувам театралните роли с това просто да се появя за една вечер на концерт, където да пея неща, които обичам, да свиря неща, които обичам, а понякога да свиря и да пея едновременно... Бих искала да правя това по целия свят. Така че, ако имам възможност да го направя в София, с удоволствие бих се възползвала.
Коя известна певица бихте искала да изиграе Сидони Смит?
- Никога не съм си мислила за това. О, Боже мой... Хванахте ме неподготвена. Има много невероятни млади певици на „Бродуей“...
Не е задължително да е млада...
- Да... Наскоро бях на едно събитие в Лос Анджелис и изпълнителката Her... Не знам, много съм впечатлена от Her. Трудно е да го кажеш, защото името ѝ е Her, а аз... Тя е много, много впечатляваща...
(Сидони Смит има предвид H.E.R., чието истинско име е Габриела Сармиенто Уилсън, родена през 1997 г. и известна професионално като H.E.R., съкращение от Having Everything Revealed. Американската ар ен би певица и автор на песни е носител на „Оскар“ , „Еми“, пет награди „Грами“ , номинации за „Златен глобус“, три American Music Awards и четири Billboard Music Awards – бел. а.)
Това, което ме привлича в нея, е, че тя също е инструменталист като мен. Свири на пиано и на китара, а също така е певица. И затова тя беше първият човек, за когото се сетих, защото има нещо особено в начина на мислене на човек, който идва от света на оркестъра, но същевременно е и актриса.
През 2013 г., в едно интервю казвате: Аз съм мечтател. Каква сте днес?
- Все още съм мечтател. Дори мечтите ми да са се сбъднали, това просто означава, че е време да си измисля нови...
Питат ме какво ще правя след това турне, а моят план е да си взема дневника, да намеря някой плаж – защото тогава се чувствам наистина свързана със себе си, и просто да пиша, да пиша и да пиша, докато открия каква е новата ми мечта... За да мога да я последвам.
От самото начало на нашата среща знам отговора на следващия въпрос, но ще го задам... В личния живот сенките за очи все още ли винаги съвпадат с горнището?
- Да, така е. Определено (Смее се с глас – бел. а.). Определено! Има някои неща, които просто те правят щастлив, дори да са глупави. Не знам... За някои хора това е определена песен или някаква малка шега, която си е само тяхна. За мен това е едно малко нещо, което ме прави много щастлива. Правя го от години.
Колко цвята имате?
- Твърде много. Твърде много (Смее се с глас – бел. а.).
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек, освен „мечтател“?
- Ами, освен „мечтател“, бих избрала... автентична. Мисля, че съм такава, каквато съм, и това ме освобождава. Защото понякога, особено в развлекателния бизнес, имаш чувството, че трябва да си създадеш някакъв образ или че, за да получиш тази или онази работа, трябва да разбереш какво искат от теб... Това е изтощително.
Предпочитам просто да бъда себе си. Така че бих казала, че съм автентична.
Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Аз съм човек, който обича да се свързва с хората. И честно казано, затова се занимавам с театър – защото любимото ми нещо на света е разговорът лице в лице. И в живота е така, независимо дали става дума за интервю като това или за 3500 души, които ме гледат, аз го усещам като разговор на четири очи. Това е най-любимото ми нещо на света. Може да изглежда така, сякаш сме просто двама души... Обичам това!
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
