„Как сте? Сега е спокойно. Всички сме добре“. Така започват разговорите на Анна Горлова със семейството ѝ в Мелитопол, град в източна Украйна, на около 200 километра от Мариупол.
Анна е таврийска българка. Намира се в Киев, когато започва войната.
„На 25 февруари напуснах Киев и отидох до Бяла църква, където живеят познатите ни. След това на 3 март взех автобуса до Измаил и нощувах там. След това се опитах да пресека границата с Молдова, за да стигна до София, но не ме пуснаха“, разказва Анна Горлова.
Причината да не я пуснат е, че преди месец и половина става на 18 г. Заради войната не може да си поднови личната карта. Паспортът ѝ остава в Мелитопол при родителите ѝ. Все пак успява да мине през румънската граница със свидетелство за раждане. Остава да нощува в Исакча и с автобус идва в София.
Не такава е съдбата на семейството ѝ. Те са Мелитопол, а там засега хуманитарен коридор няма.
„Няма никаква възможност да излезеш. Гардът е обкръжен. Руските войници не пускат никого“, обяснява момичето.
Последната нощ в Мелитопол за близките на Анна минава под звуците на експлозии.
С надежда, че поне майка ѝ и сестра ѝ ще успеят да дойдат в България, Анна се опитва да продължи напред с помощта на Богомил и приятелката му.
Семейството на Анна го подслонява, когато той отива в Украйна да преподава английски език, сега той отваря дома си за нея. Вече ѝ е намерил и работа.
От външното ни министерство съветват хората, които са в Мелитопол, да останат по домовете си засега.
