Първото нещо, което трябва да знаете за т.нар. демографска бомба със закъснител, пред която са изправени страни като Великобритания и САЩ, е никога да не я наричате така. Раждаемостта и в двете страни продължава да намалява, а терминът „бомба с часовников механизъм“ започва да изглежда все по-удобен за употреба. Той обаче не се харесва на демографите - експертите, които изучават промените в населението, пише Би Би Си.  

„Първо, ненавиждам тази фраза“, казва Сара Харпър, професор по геронтология (изследване на влиянието на стареенето) в Оксфордския университет.

„Не смятам, че има демографска бомба със закъснител, тя е част от демографския преход. Знаехме, че това ще се случи и ще се случва през целия 21-ви век. Така че не е нещо неочаквано и би трябвало да се подготвяме за него от известно време“, обяснява още тя.  

Мащабът на проблема обаче е огромен. За да може една държава да увеличи или запази населението си, тя се нуждае от раждаемост средно между 2,1 и 2,4 деца на жена. Това е известно като „коефициент на заместване“. 

Последните данни за Англия и Уелс показват, че средният коефициент на раждаемост, наричан още тотален коефициент на плодовитост, е намалял от 1,55 през 2021 г. до 1,49 деца на жена през 2022 г. Коефициентът намалява от 2010 г. насам.

Подобна е картината и в Шотландия и Северна Ирландия, които регистрират данните си отделно.

Междувременно в САЩ коефициентът на плодовитост е спаднал миналата година до 1,62, което е рекордно ниско ниво. През 1960 г. той е бил 3,65.

„Всъщност в две трети от страните по света раждаемостта вече е по-ниска от коефициента на заместване на населението. Япония е с нисък коефициент на раждаемост, Китай е с нисък коефициент на раждаемост, Южна Корея е с най-нисък коефициент на раждаемост в света“, допълва проф. Харпър.

В днешно време ръстът на населението се ограничава само до Африка на юг от Сахара.

 

Защо има такава загриженост за намаляването на раждаемостта?

Икономическите проблеми, които ниската раждаемост може да предизвика, са значителни, тъй като държавите са изправени пред въздействието както на застаряващото и намаляващо население, така и на по-малкото работна сила, в сравнение с броя на пенсионерите.

Снимка: iStock

За да се опитат да увеличат раждаемостта, държавите могат да улеснят жените при раждането на деца като осигурят по-щедри условия за грижи за децата, например данъчни облекчения и удължен, напълно платен отпуск по майчинство. Въпреки това, макар че подобни политики могат да забавят спада, те рядко успяват да го превърнат в ръст.

Демографска криза: Фирми за пелени преминават от бебета към възрастни

Колкото повече се образоват жените, колкото повече работят и спестяват, толкова по-добър е и животът им. Много жени предпочитат да не поемат удара върху доходите си и перспективите за кариера, които ставането на майка често причинява. Затова те имат по-малко деца или изобщо нямат такива.

Какво е решението?

Има два начина, по които една държава може да се справи с намаляването на раждаемостта - може да запази населението си по-дълго време по-топло и по-заето, или може да осъществи мащабна имиграция. Трета възможност не съществува.

Сингапур е една от най-бързо застаряващите страни в света и избира първия вариант.

 

„Полагат се много усилия за повишаване на пенсионната възраст, за обучение в средна възраст и за насърчаване на компаниите - които трябва да ви предложат пренаемане на работа до 69-годишна възраст - да наемат по-възрастни работници:, казва професор Анджелик Чан.

Притеснителен доклад: Спад на раждаемостта във всички страни

Тя е изпълнителен директор на Сингапурския център за изследвания и обучение по въпросите на застаряването. Под повторна заетост професор тя има предвид възможността възрастните работници да останат на работа, след като са достигнали пенсионна възраст, ако имат желание.

Снимка: iStock

Понастоящем възрастта за пенсиониране в Сингапур е 63 години, но през 2026 г. тя трябва да нарасне на 64 години, а през 2030 г. - на 65 години. Очаква се до тази година възрастта, до която хората, които са повторно заети, могат да останат на работа, да нарасне на 70 години.

Професор Чан казва, че правителството на Сингапур също така полага повече усилия, за да гарантира, че всеки гражданин има лекар, „който трябва да се грижи за вас и да следи състоянието ви, както и да гарантира, че имаме по-здрави хора, които могат да продължат да работят“.

Тя добавя, че Сингапур харчи огромни средства, „за да имаме най-здравия вид население, което да дава възможност на хората да работят в напреднала възраст“.

След Франция: Германия също се готви да повиши възрастта за пенсиониране

В САЩ Роналд Лий, почетен професор по икономика в Калифорнийския университет, казва, че все повече възрастни американци са принудени да работят, за да покриват разходите си за живот.

„Ако разгледаме дела на потреблението на 65-годишните и по-възрастните в САЩ, който се финансира от продължаването на трудовата дейност, той е значително по-висок, отколкото в други развити страни“, казва той.

 

Професор Лий обяснява също, че това не е нещо лошо.

„Мисля, че е от основно значение за целия свят да се преодолее идеята, че възрастните хора имат право на безкрайно дълъг период на отдих в края на живота си. Хората са по-здрави, по-енергични, по-остри в когнитивно отношение и готови да продължат да живеят на много по-висока възраст, отколкото е било преди. Надявам се възрастта за пенсиониране да нарасне до 70 години“, казва още той.

Понастоящем американците получават пълна социалноосигурителна пенсия едва след 66 години и два месеца. Постепенно обаче тя ще се увеличи до 67 години.

Снимка: iStock

Има обаче и друг отговор на този проблем, както ясно посочва професор Харпър - увеличаване на имиграцията. Това обаче очевидно е горещ политически картоф и от двете страни на Атлантическия океан.

„Миграцията може лесно да реши проблема с ниската раждаемост от демографска гледна точка. Това, което би трябвало да направим, е да позволим на страните с огромна раждаемост и с огромен брой работници за може би следващите 4 десетилетия да могат да се движат по света“, обяснява тя.

Петър Волгин: Не искам Европа да се превръща в пространство без свобода

Проблемът е в това, че в по-голямата част от развитите страни имиграцията далеч не е на нивото, необходимо за компенсиране на намаляващата раждаемост.

Демографските експерти знаят, че нещо трябва да се промени - държавите ще трябва да накарат хората да работят по-дълго или да увеличат имиграцията, а вероятно и двете.