Влошаването на медийната среда заради политически и корпоративен натиск, злоупотребата с подслушването, корупцията и безнаказаността са главните проблеми пред България, сочи годишният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека в страната ни, цитиран от БГНЕС.

"Проблем е влошаването на медийната среда и увеличение на автоцензурата в медиите поради корпоративен и политически натиск. Корупцията продължава да бъде пречка пред възможностите на правителството и подкопава общественото доверие в съдебната система и другите държавни институции", алармират от Държавния департамент.

"Регистрирани са и големи забавяния в съдебната система; доклади за злоупотреби с подслушването; насилие и дискриминация срещу жени; насилие срещу деца; антисемитски вандализъм; дискриминация срещу членове на ромското и турското етнически малцинства; трафик на хора; дискриминация срещу лица с увреждания, срещу лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица (ЛГБТ), както и тези с ХИВ/СПИН", се казва в доклада.

Маргинализацията на ромски малцинство остава най-неотложният проблем във връзка с правата на човека в Българи, се посочва в документа. Други проблеми с човешките права са малтретирането на затворници и задържани лица, тежките условия в затворите и местата за задържане, включително тяхната пренаселеност.

Правителството предприе стъпки за съдебно преследване и наказване на длъжностните лица, които са извършили нарушения, както в службите за сигурност, така и на други места в администрацията. Въпреки това, неговите действия са недостатъчни, и безнаказаността е проблем, подчертават от Държавния департамент.

Подслушвания

През май парламентарната подкомисия, контролираща за използването на специалните разузнавателни средства (СРС), които включват използвани техники като подслушване на телефони, външно наблюдение, контролирани доставки и агенти под прикритие, съобщи, че СРС са били използвани 13 624 пъти през 2011 година. Правителството е използвало едва 747, или 5 процента от общо поисканите СРС, като доказателства в съда. Неправителствени организации коментираха, че използването на закона е превърнало СРС-ата от изключителен в общоприето инструмент.

Свобода на словото и преса

Законът разрешава свобода на словото и пресата. Все пак се запазват съмнения за корумпирането на медийната среда поради корпоративно и политическо напрежение, комбинирано с нарастващата концентрация собственици на медии, което уврежда плурализма на медиите.

През април Международният борд за изследвания и обмен изтъкна редакторски отклонения и продажбата на информационни идеи като допълнителни големи проблеми за качеството на журналистика в страната. През септември европейският комисар за информационното общество Нели Круз заяви, че собствеността на медиите и финансирането им не са открити. Журналисти разкриха в анонимна анкета, че са обезкуражени да правят разследвания и си налагат автоцензура, тъй като е редовна практика за собствениците да диктуват редакторския материал в медиите и политическия наклон. През годината медийният пазар видя още по-голяма концентрация на медийна собственост.

Свобода на словото: Хора критикуваха правителството без официална компенсация. Все пак в провинциални райони с по-малко възможности за назначение, хората бяха по-колебливи да критикуват местните власти. Наказателният кодекс предвижда от 1 до 4 години затвор за подбуждане към омраза. Законът определя насаждане на омраза като реч, която подбужда омраза, дискриминация или насилие на базата на раса, етническа принадлежност, националност, религия, сексуална ориентация, семейно и обществено положение или увреждане.

Свобода на пресата: Процесът на медийно обединение продължава с привличането на повече регионални издания от по-големите групи. Печатни и електронни медии бяха критикувани на държавно и международно ниво за липсата на яснота около собствеността и финансирането си, както и за поддаване на икономическо и политическо влияние. През юни предполагаем запис от частна среща на един от собствениците на "Медия Груп България Холдинг", Любомир Павлов, го изобличи да признава, че е използвал медийните си ресурси, за да държи курса на политически решения. Павлов не отрече, че на записа е неговият глас, но заяви, че думите му са взети от контекста.

Насилие и тормоз: През август Марин Митев, съсобственик на "ТИМ", изпрати книгата "Изкуството на войната" на журналиста от "Икономедия" Спас Спасов. Това действие бе описано от българската част на Асоциацията на европейските журналисти като "директен натиск". Спасов е публикувал критични материали за плановете на корпорацията да започне строежи във варненската Морска градина. Митев включи и цитат от книгата: "Трябва да избягваш тези, които не можеш да победиш и не можеш да направиш приятели".

Разследването на взривяването на колата на журналиста Сашо Диков не успя да открие виновника и бе прекратено през април.

Цензура или ограничение в съдържанието: Имаше съобщения от журналисти, че политически партии, включително членове на управляващата, са оказвали натиск върху медии и са застрашавали да разрушат бизнеса им, ако публикуват определени материали, което също е довели до автоцензура.

Закони за клевета/Национална сигурност: Клеветата е правно наказуема. Обикновено съдът интерпретира закона във вид, фаворизиращ журналистическото изразяване. Статиите на журналисти за корупция и лошо ръководство предизвикаха много дела за клевета; последните ищци са членове на правителството и други хора на държавни позиции.

През юни Районният съд в Русе осъди журналистката Ася Пенчева от местния вестник "Утро", за публикуване на статия за физическата злоупотреба над деца в местно сиропиталище. Служителят на сиропиталището, който даде информацията на журналистката и чийто разговор с нея бе записан, подаде жалбата срещу Пенчева. През септември Окръжният съд анулира присъдата заради процесуални нарушения и върна случая за ново дело в по-нискоразреден съд, където бе прекратено на 15 октомври.

Неправителствено въздействие: През юни при протест в София протестиращи атакуваха и сериозно нараниха оператор на bTV, който отразяваше събитията и също така повредиха техниката му. Фондацията за медийна демокрация коментира в доклада си от юли, че инцидентът е демонстрира крайни настроения след младите хора, които вярват, че големите медии обслужват интересите на властта обвиняват именно тях за разпада на демокрацията в страната.

Изтезания и нечовешко отношение

Българската Конституция и законодателството забраняват изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Въпреки това, в страната имаше спорадични съобщения за държавни служители, използващи унизително отношение. Работейки в сътрудничество с местните правозащитни организации, правителството прие закон, който ограничава използването на сила от страна на полицията в случаи на абсолютна необходимост и забранява използването на сила срещу малолетни и непълнолетни, бременни жени и умерените нарушителите. През първите шест месеца на годината, правителството разследвани 45 случая на полицейско насилие. В съдилищата бяха осъдени шестима и оправдани девет полицейски служители.

Неправителствени организации заявяват, че властите невинаги разследват добре твърденията за полицейско насилие. През август Районната прокуратура в Кърджали се отказа от разследване на случая от 2010, когато четирима полицаи нахлуха в грешен дома, закопчаха с белезници неговия собственик Сабахатин Мустафов и раниха дъщеря му. Прокуратурата заключи, че нищо подобно не е извършвано.

Полицията може да налага мярка задържане под стража за 24 часа. Имаше отново някои сведения, че полицията понякога арестувани заподозрени за дребни престъпления и злоупотребява физически като ги принуждава да направят самопризнания. Това се отнася особено в случаи, свързани със заподозрените роми. През февруари окръжният съд в Пловдив даде условни присъди на четиримата полицейски служители Добрин Дренски, Павел Тютюков, Димитър Самаров и Лъчезар Мазманянов, които биха 23-годишния студент Стефан Бофиров през 2010, опитвайки се да го накарат да си признае за обир.

През април беше качено видео, направено преди шест или седем години, на което се вижда как настоящият ръководител на полицията в столичния регион Николай Николов устно злоупотребява с лице в полицейски участък. Министерството на вътрешните работи заяви, че няма нарушение на правните или етични стандарти в случая и не преследва действие.

Правозащитните организации съобщават, че в повечето арести, разположени извън големите градове, липсва достъп до медицински услуги и продължават да твърдят, че властите не са правили медицинските прегледи на задържаните след доклади за полицейско насилие над тях и че рядко биват наказвани провинилите се полицейски служители.

Условията в повечето затвори са сурови, състоянието на санитарните помещения, отопление и вентилация са незадоволителни.

Корупция

Законът предвижда наказателно преследване на корупцията по високите етажи на властта. Въпреки това, правителството не прилага закона ефективно и служителите във всички сфери на управлението често участват в корупционни схеми безнаказано. Законът предвижда наказателно преследване на корупцията от длъжностни лица. Въпреки това, правителството не прилага закона ефективно и служителите във всички сфери на управлението често участват в корупционни практики безнаказано. Индексът за управление на Световната банка показва, че корупцията е проблем. Корупционните практики включват подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване, нарушения при възлагането на обществени поръчки, както и търговия с влияние.

ЕК изрази разочарование от резултатите и от преследването, и от разследването на случаите на корупция по високите етажи на властта в страната в доклада си през юли 2012 г. по Механизма за сътрудничество и проверка на напредъка на България (МСП). Комисията регистрира значителния спад през 2011 г. при делата за корупция по високите етажи на властта в сравнение с предходните две години.

В доклада ЕК също така заяви, че съдебната система като цяло демонстрира слаби резултати в преследването на корупцията в собствените си редици. Имаше сведения, че софтуерът за случайно разпределение на делата е манипулиран, така че да определя някои от случаите за конкретни съдии.

И в двата случая изпълнителната и съдебната власт, и НПО съобщават, че корумпираните служители са били притиснати да се откажат или да се пенсионират, или най-често за били преразпределени, вместо да бъдат разследвани за участие в корупционни схеми.

Прекалената формалност на съдебната система създава трудности за ефективното преследване на високите етажи на организираната престъпност и случаите на корупция. Правните и процедурни ограничения върху използването на операции под прикритие, правно договаряне, както и сътрудничещи свидетели прави затруднява преследването на случаи на корупция.

В друг анализ за корупцията, публикуван през юни, Центърът за изследване на демокрацията отчете ръст при корупцията в администрацията през последните няколко години. Оценката е, че се наблюдават около 150 хиляди такива корупционни сделки месечно. Центърът също така отбеляза, че при органите за правораздаване липсва капацитетът и ефективността за справяне с мащаба на корупцията в страната и без административна реформа все още не успяват да спрат корупцията в собствените си редици. В доклада се посочва също, че властите пренебрегват борбата с политическата корупция, като вместо това се фокусират върху ниските и средни нива на администрацията.

През юли главният прокурор съобщи в Народното събрание, че прокуратурата не е показала напредък в антикорупционните си усилия. Той приписа този неуспех на остарелия Наказателен кодекс и неефективността на правоприлагащите органи.

През септември 2011 г. министърът на вътрешните работи забрани индивидуалните и корпоративни дарения в министерството след тежката критика на тази практика в доклада на МСП. Въпреки това, министерството все още може да получава дарения от общини, държавни фирми и чуждестранни лица. През октомври 2011 г. в министерството беше създаден публичен регистър на всички дарения.

През 2011 г. прокуратурата свали обвиненията по три от петте дела за корупция срещу бивши министри, започнали през 2010 г., а през годината съдът оправда останалите. Въпреки че повечето от случаите, свързани с високите етажи на властта, обикновено приключват с оправдателни присъди, имаше и някои успешни преследвания.

На 19 юли Софийският градски съд повдигна обвинения срещу Димитър Аврамов, народен представител от управляващата партия ГЕРБ, които бе глобен от Върховния касационен съд през 2011 г. по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Аврамов е обвинен за искане на подкупи от двама бизнесмени от неговия район на обща стойност 100 000 лева ($ 67,385) и близо 3000 дка (741 акра) земя в Северозападната област Монтана. От октомври разследването продължава.

Разкри се и по-ниско ниво на преследване. На 3 май правоприлагащите органи хванаха 32 митнически служители на ГКПП "Капитан Андреево" по време на получаване на подкупи през целия ден. Прокуратурата повдигна обвинения срещу осем от тях и от октомври разследването е в ход.

На 16 юли Софийският градски съд намери за виновна съдия Анелия Цветкова от Варненския административен съд за получаване на 10 000 лева ($ 6,738) подкуп, и й определи тригодишна условна присъда.

Според закона, държавните служители декларират всички обстоятелства, при които те могат да бъдат обвинени в използване на позицията си за лична изгода. Високопоставените държавни служители, които не успеят да подадат декларация за финансовото си състояние, могат да бъдат глобени с 1500 лева ($ 1011). Според Сметната палата, през годината 10 от общо 6480 служители, обхванати от закона, не са представили годишните си декларации в законово установения срок, в сравнение с 34 на 6533 служители през 2011 година. Докладът на ЕК по МСП от юли последователно разкритикува властите за липсата на система за санкциониране при подадени декларации с невярно съдържание и разкриване на необяснимо богатство.

Законът предвижда правото на публичен достъп до правителствена информация. Въпреки това, НПО продължиха да се оплакват, че правителството не прилага закона ефективно.

Макар че съдилищата позволиха по-голям достъп до правителствена информация, правителството рядко спазва тези решения. През септември Софийският административен съд подкрепи решение на Народното събрание да откаже достъп на телевизионен журналист до информация по отношение на определянето на субсидията за независимите депутати, като твърди, че разкриването на тази информация ще разкрие политическата принадлежност на членовете, която трябва да бъдат защитена като личните данни.