Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е посетил Хавана за необичайна среща с високопоставени кубински представители, съобщиха властите на острова на фона на тежката енергийна криза в Куба, засилена от наложената от Вашингтон петролна блокада.
Без да разкрива подробности за темите на разговорите, ЦРУ публикува в профила си в Х снимки от срещата, на които Ратклиф и придружаващата го делегация разговарят с кубински официални лица. Сред тях е и Рамон Ромеро Курбело, ръководител на разузнаването към кубинското министерство на вътрешните работи.
Кубинските власти посочиха, че срещата има за цел да „допринесе за политическия диалог“ между двата идеологически противника, които въпреки напрежението продължават контактите си.
Подобна дипломатическа среща на високо равнище вече се състоя в Хавана на 10 април. Тогава за първи път от 2016 г. американски правителствен самолет кацна в кубинската столица.
На 14 май Хавана заяви, че „предоставените от кубинската страна елементи и проведените разговори с делегацията на САЩ са доказали категорично, че Куба не представлява заплаха за националната сигурност на Съединените щати“.
В края на януари Доналд Тръмп подписа президентски указ, според който комунистическият остров, разположен само на 150 км от бреговете на Флорида, представлява „извънредна заплаха“ за САЩ.
Вашингтон използва това като основание за затягане на санкциите срещу Хавана, която е под американско ембарго още от 1962 г., включително чрез фактическа петролна блокада, наложена от януари. Тогава Тръмп предупреди с ответни мерки всяка държава, която реши да доставя или продава петрол на карибската държава.
Куба подчерта, че е успяла да покаже и „че на нейна територия няма никакви чуждестранни военни или разузнавателни бази“, в отговор на американски твърдения за наличие на китайски подслушвателни съоръжения на острова.
Засилените американски санкции предизвикаха безпрецедентна енергийна и икономическа криза в страната с население от 9,6 милиона души. Състоянието на електроенергийната мрежа остава критично, след като Куба е изчерпала запасите си от дизел и мазут, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.
Повтарящите се прекъсвания на тока доведоха до социално напрежение в нощта в Хавана. Жители изразиха недоволството си, удряйки по тенджери и тигани заради режим на тока, продължаващ на места повече от 20 часа.
Обстановката, вече напрегната през последните дни, се влоши още повече на сутринта, когато седем от общо 15 провинции останаха без връзка с електропреносната мрежа. До края на деня четири провинции все още не бяха възстановили електрозахранването си, съобщиха властите.
Енергийната компания обяви и авария в термоелектрическата централа „Антонио Гитерас“, разположена на около 100 км от Хавана и осигуряваща най-голям дял от електроенергията в страната. Причината е „теч в котела“.
Пред сложността на кризата кубинското правителство заяви, че е „готово“ да разгледа предложението на Вашингтон за финансова помощ в размер на 100 милиона долара. САЩ настояват средствата да бъдат разпределяни чрез Католическата църква, без участието на кубинските власти.
В интервю за американската телевизия Ен Би Си Нюз държавният секретар Марко Рубио обвини кубинските власти за страданията на населението.
„Кубинският народ трябва да знае, че 100 милиона долара за храна и лекарства са на разположение още сега“, заяви Рубио.
„В наш национален интерес е да има просперираща Куба, а не провалена държава на 90 мили от бреговете ни“, добави той.
Президентът Мигел Диас-Канел коментира, че подобна помощ няма да срещне „пречки“ от страна на кубинското правителство, ако отговаря на международните стандарти за хуманитарна помощ. По думите му обаче премахването на американската „блокада“ би било „по-простият“ начин за подпомагане на острова.
Куба е изправена пред тежка енергийна криза от средата на 2024 г., допълнително задълбочена от петролното ембарго на Вашингтон.
От края на януари само един руски танкер с петрол е получил разрешение да акостира в Куба, като товарът му вече е изчерпан.
Хавана обвинява САЩ за критичното състояние на електроенергийната система, докато Вашингтон смята, че кризата е резултат от лошо вътрешно икономическо управление.
От края на 2024 г. островът вече е преживял седем мащабни сривове на електрозахранването, включително два през март.
Междувременно Вашингтон приветства освобождаването на дисидентката Сиси Абаскал, осъдена на шест години затвор за участие в антиправителствените протести от 11 юли 2021 г. Неправителствената организация „Кубалекс“ уточни, че опозиционерката, член на движението „Дами в бяло“, напуска страната в изгнание.
