Британското кралско семейство е не просто национална гордост – то носи и много пари за икономиката на Великобритания. Но през последните бурни години политиката промени много неща на Острова и успя да "влезе" дори в двореца.
В разгара на битката за евроразвода, Борис Джонсън – 14-ият министър-председател, служил под управлението на кралица Елизабет II, я помоли да затвори парламента за четири седмици.
Кралицата, прекарала близо седем десетилетия на трона, култивирайки до съвършенство неутралната си, институционална роля, нямаше голям избор по въпроса. Традицията повелява тя да изпълнява молбите на премиера. Това обаче доведе до гневни коментари като „Кралицата не ни спаси“ и „Долу монархията“.
Още при откриването на парламента през 2017-та година Елизабет II изрази негласно мнението си за Брекзит. Кралицата се появи със синя шапка на жълти цветя – препратка към европейското знаме.
„Приоритетът на моето правителство е да осигури възможно най-добрата сделка, когато страната напусне Европейския съюз“, заяви тогава Елизабет II в речта, представяща целите на правителството.
С или без пищните кралски одежди, в или извън Европейския съюз, монархията си остава най-голямото съкровище на Великобритания. Капиталовата й стойност като бизнес се оценява на 67,5 милиарда британски лири. А годишният й принос за икономиката на Обединеното кралство е средно над 1 милиард и 700 милиона лири.
Това включва приходи от имоти, както и косвения ефект на монархията върху различните индустрии. Уважението към институцията повишава цената и обема на продажбите на редица продукти, брандирани с кралския герб.
Обратната страна на монетата – издръжката на кралицата и кралското семейство струват около 292 милиона лири или по 4 и половина лири годишно на всеки британски гражданин.
