Да се реагира на "джихадистката пропаганда" в интернет с официални контрааргументи или да се закриват акаунти, смятани за екстремистки, може да има ограничен ефект и да навреди на борбата срещу елементите, залегнали в основата на този радикализъм, смятат експерти.
Докато групировката "Ислямска държава" разширяваше обхвата си в Ирак и Сирия, съвременната комуникация в интернет се очерта като страховито оръжие, пренебрегнато от държавите, превърнали се в мишена на терористични нападения.
Използвайки различни средства - от видеозаписи с екзекуции през възможности за свързване с вербовчици в социалните мрежи до рекламни филми, произведени сякаш в Холивуд - радикалната организация разшири бойното поле, прехвърляйки го и в Мрежата, като никоя друга групировка преди - такова е заключението на участниците в организираната от ЮНЕСКО конференция на тема "Интернет и радикализацията на младите хора" в понеделник и вторник в Квебек.
В позиция на догонващ, от две години насам западняците предприеха различни инициативи под наслов: да се предложи контрариторика, като се използват същите съвременни дигитални инструменти.
"Прави се контрапропаганда, политическата борба преди всичко изисква да се намери точното послание. Контрариториката разчита на критичния дух на младите", обобщи в кулоарите на конференцията в Квебек Жулиет Меадел, френски държавен секретар, отговарящ за оказването на помощ на жертви.
През януари 2015 г., само няколко дни след атентатите срещу "Шарли ебдо" и еврейски магазин в Париж, френското правителство създаде сайта www.stop-djihadisme.gouv.fr, последван няколко месеца по-късно и от акаунти във Фейсбук и Туитър.
Нужна е инициатива, с чиято помощ "да сме в състояние да изградим необорима аргументация, така че младежите, които се оставят да бъдат подмамени от джихадистки сайтове, да нямат каквито и да било контрааргументи", казва Меадел.
Американците, британците и дори канадците също въведоха такива стратегии, съчетани с по-голямо участие на интернет-гигантите, обвинени в недостатъчен контрол срещу призивите за омраза, разпространявани в техните мрежи от членовете и симпатизантите на групировката ИД. Туитър например закри около 235 00 акаунта през първите шест месеца на годината.
Узаконяване
Само че "да закрият акаунта ти в Туитър, се приема като вид узаконяване и дори като равносилно на шахада, мъченичеството в исляма", казва Амарнат Амарасингам, ръководител на програма за изследване на екстремизма към университета "Джордж Вашингтон".
Изследователят посвещава времето си на подробно проучване на комуникацията на ИД в мрежата Телеграм, предпочитана от джихадистите, тъй като се ползва с име на непробиваема. Абониран за 80 дискусионни групи, той изчита между 50 и 150 послания, публикувани от радикалната групировка всеки ден - поток, който не намалява.
"Не може се ограничим само с използването на медиите", за да се опитаме да обясним успеха на посланията на джихадистката групировка сред младите хора "и да забравим инвазията (на САЩ) в Ирак през 2003 г., конфронтацията между сунити и шиити и всички други сложни причини", казва той.
Безполезно и излишно е да искаме да печелим терен в пропагандата, тъй като от джихадистка страна тя се води "от момчета, израснали на Запад, запознати със средствата за комуникация, които владеят до съвършенство", допълва Амарасингам.
Изследователят в университета в Тулуза Серафен Алава, който ръководи инициатива за обобщаване на научните изследвания по този въпрос за ЮНЕСКО, отбелязва: "Няма доказателство за пряка връзка между радикализирането на младежите и пропагандата в интернет".
Трябва да се признае, че "младите хора си представят някаква роля в света, предлаган от ИД", а не са просто "жертва на промиване на мозъка", казва Кристина Аркети от университета в Осло.
"Нереалистично е да се мисли, че може да се постигне дерадикализация посредством послания в интернет, необходимо е по-скоро да се търсят решения на реалните проблеми на тези млади хора", подчертава Амарасингам.
"Ако искаме да пресушим извора на радикализация в интернет, трябва да започнем да действаме в реалния живот", съгласява се френският държавен секретар Жулиет Меадел.
Трябва да се концентрираме върху "образованието, работата с децата и възпитанието от най-ранна възраст, върху политиката за интеграция и осигуряване на възможности, както и върху предлагането на перспективи за работа", допълва тя. По информация на БТА
