На 21 септември, понеделник, малко след 10 сутринта, във вагонното депо „Надежда“ избухва пламък от разкачен пътнически вагон. В халето няма никой.
Точно в 10:38 ч. на кадри от охранителни камери се вижда как от боядисания в зелено вагон избухва пламък и излиза силен дим. От другата страна на вагона към същия час и минута се вижда също дим, последван от падащи предмети.
Експлозия във вагон изби 300 кв. метра стъкла в ЖП депо в София
01:15
В застрахователните протоколи на БДЖ – „Пътнически превози“ инцидентът е описан като „взрив“. В резултат са изпочупени около 300 квадратни метра стъкла по северната фасада на ремонтния цех, както и стъкла по покрива.
Екипът ни получи протоколите и кадрите от охранителните камери в депото от източници в системата на железниците, след като научихме за случая от сигнал на зрител, който чул гръм от намиращата се в близост улица „Стефансон“.
bTV разполага и със снимки на мястото, откъдето според кадрите е излязла експлозията – шкаф за управление от външната страна на вагона. Това потвърди по телефона техник от депото, пожелал анонимност.
„В шкафа се намира силово електронно оборудване, което управлява осветлението, вакуумните тоалетни и други системи. Това е по-голям компютърен хардуер. Достъп до този шкаф отвън няма“, каза служителят на БДЖ.
На въпрос дали във вагона има вещества или газове, които не са взривни в строгия смисъл на думата, но са взривоопасни и могат да предизвикат взрив, той отговори: „В този шкаф няма такива газове или вещества. Фреонът се намира под вагона, по диагонал от шкафа, от другата страна. Той е много далеч от него.“
И БДЖ, и Министерството на транспорта и съобщенията потвърдиха официално за случая пред екипа ни.
„Според първоначалната оценка на техническите специалисти на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД конструктивните особености на оборудването не предполагат възникването на взрив с подобен характер и интензитет при нормалните условия на експлоатация“, посочиха от БДЖ.
От дружеството допълниха: „Към момента конкретната причина за възникването на взрива не е установена. Изясняването на обстоятелствата около инцидента е предмет на образуваното досъдебно производство и назначените в рамките на него експертизи“.
Целия писмен отговор на БДЖ може да прочетете в края на статията.
Кадрите от охранителните камери бяха показани на минния инженер и специалист по взривове Иван Табов.
„Това е малък взрив. Стъклата са се счупили вследствие на ударната въздушна вълна, предизвикана от него“, коментира Табов.
На въпрос дали вибрацията би била опасна, ако е имало хора наблизо, той отговори: „Опасността е най-вече от счупените стъкла, които могат да паднат върху хората. Ако по това време във вагона или непосредствено до него, на перона, имаше хора, те щяха да усетят взрива доста осезаемо и да се уплашат. А знаете, че уплахата може да доведе и до сърдечни проблеми.“
Пострадалият вагон е бил в депото в очакване на ремонт заради повреда с електрозахранването, уточниха от БДЖ. Последно вагонът е возил пътници на 17 септември от София към Бургас – 4 дни преди взрива с ударната вълна, от която падат стъклата на халето.
В Бургас вагонът се повредил, а ден след това – в петък, на 18 септември, е върнат празен за ремонт към София в депо „Надежда“.
„Към момента няма установена причинно-следствена връзка между констатираната техническа неизправност и възникналия взрив“, уточниха от БДЖ.
Сигнал за взрива е получен на тел. 112 в деня на инцидента. На място пристига патрул на МВР.
Първоначално полицаите не са видели данни за умишлено поставяне на взрив и са предположили, че става дума за техническа повреда, казаха за bTV от МВР. По-късно обаче е образувано разследване срещу неизвестен извършител.
На мястото е извършен повторен оглед от криминалисти, а събраните данни са предадени на Софийската районна прокуратура.
Разследващите не са категорични за причината за взрива в депото. Това е бил и един от мотивите случаят да не бъде обявен публично, казаха за bTV неофициално служители на полицията.
Сега, близо 3 седмици след огледите, вагонът е изкаран на открито в депото, а гръмналият шкаф е покрит с фазер.
На въпрос как се установява дали даден взрив е предизвикан умишлено, или е вследствие на технически проблем, Иван Табов обясни: „Това се установява от специалисти. Навремето службата се наричаше ДОТИ, а сега е Държавна агенция „Технически операции“. Винаги остават някакви следи от взривното вещество. Специалистите отиват на място със защитно облекло и събират проби от обекта. След това ги изпращат в лаборатория, където се установява какво е било взривното вещество.“
Към момента разследващите не съобщават подробности за установеното по случая в депо „Надежда“. Практиката показва, че зад един взрив, независимо от мащаба му, може да стои всичко - от техническа повреда или човешка грешка до умишлено действие.
Табов дава пример с експлозиите в Челопечене през 2008 г., при които и до днес не е изяснено дали взривовете са причинени от немарливост, или от умишлени действия. Тогава във военни складове на Министерството на отбраната избухват боеприпаси, а ударната вълна се усеща в голяма част от София.
„На обекта не е имало никого освен двамата охранители. Станал е инцидент. Има твърдения, че взривовете са предизвикани умишлено, с цел прикриване на кражби, но аз не мога да го твърдя. Съществуват различни версии, включително и тази за прикриване на кражби. Мога обаче да обясня как е възможно да не става дума за умишлено действие. Ако отвън възникне пожар и той достигне до склада, където се намират извадени за утилизация барути, при запалването им инцидентът е неизбежен. Тоест има и вариант взривовете да не са резултат от умишлено действие“, каза Табов.
Друг голям взрив със спорни причини остава този в завод „Миджур“ край Горни Лом от 2014 г., когато загинаха 15 души. Тогава прокуратурата прие, че трагедията е резултат на професионална непредпазливост и немарливо изпълнение на дейността, но четиримата привлечени като подсъдими по-късно бяха оправдани. Табов обаче подозира умисъл.
„Казват, че мина е гръмнала. Мината, дори да гръмне, тя не може да предаде детонация на друга мина. Тя се гърми сама за себе си. Даже такъв експеримент после е правен. Тоест, ако сложиш 2 мини, няма да предаде на другата. Същото е и със снарядите, същото е и с фугасните боеприпаси. Просто те се гърмят сами за себе си. Няма как да е технологична грешка“, коментира Табов.
Умисъл Табов вижда и при взрива в база „Иганово“ на ВМЗ – Сопот през 2015 г., където след експлозията участва със сапьорски екип в прочистването на терена. На 14 април в производствен цех там избухват около 500 термобарични гранати. Жертви няма.
„Има два взрива. Гърми склад с готова продукция. Той гърми, без да има ток пуснат, без да има вода, без да има хора. От какво е този взрив? Това са метастабилни вещества, на които им трябва някакво външно въздействие“, подчерта Табов.
Възможният мотив за един предполагаем умишлен взрив лесно може да си остане загадка, смята Табов. Загадка за момента остават и причините на мистериозната малка експлозия, разрушила стъклена стена във вагонното депо в „Надежда“.
Технически инцидент или умисъл на неизвестен зложелател – това следва да отговори разследването по случая.
Прилагаме целия писмен отговор на БДЖ:
1. Какво са установили експертите на БДЖ и отговорните служители в депо „Надежда“ относно причината за експлозията?
Непосредствено след инцидента във Вагонно депо „Надежда“ е извършен оглед на място за установяване на обстоятелствата около възникналия взрив. Въз основа на първоначалните констатации на техническите специалисти на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД към момента не е установена конкретна техническа причина за експлозията. Изясняването на причините и обстоятелствата около инцидента продължава в рамките на образуваното досъдебно производство.
2. Какви технически проверки са извършени на вагона след инцидента и какви са резултатите от тях?
По случая е образувано досъдебно производство, в рамките на което са назначени експертизи за изясняване на причините и обстоятелствата около възникналия взрив.
3. Установена ли е повреда или неизправност в климатичната система, електрическата инсталация или друго оборудване, която би могла да обясни експлозията?
Преди настъпването на инцидента вагонът е бил изведен от експлоатация поради установена неизправност в централния източник на електрозахранване. На 19 септември 2026 г. са предприети ремонтни дейности, включително подмяна на управляващ модул, но неизправността не е била отстранена.Към момента няма установена причинно-следствена връзка между констатираната техническа неизправност и възникналия взрив. Причините за инцидента предстои да бъдат изяснени в рамките на назначените експертизи.
4. Какво е техническото заключение на БДЖ относно възможността взривът да е причинен от авария в самия вагон?
Според първоначалната оценка на техническите специалисти на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД конструктивните особености на оборудването не предполагат възникването на взрив с подобен характер и интензитет при нормалните условия на експлоатация. Към момента обаче не може да бъде направено окончателно заключение относно причините за инцидента. Те следва да бъдат установени въз основа на резултатите от назначените експертизи в рамките на досъдебното производство.
5. Какъв е всъщност пострадалият вагон - от новите доставени вагони или стар?
Вагонът не е част от новодоставения подвижен състав на БДЖ.
6. В коя точно част на вагона е установен центърът на взрива?
По първоначални данни взривът е възникнал в технически шкаф, разположен под корпуса на вагона, извън пътническия салон. В този шкаф се намира оборудването на централния източник на електрозахранване на вагона.
7. Какви щети са нанесени по вагона?
Вследствие на взрива са нанесени повреди по техническия шкаф, разположен под вагона, включително по неговите врати и намиращото се в него оборудване.
8. Какви щети са нанесени по халето на депото и колко стъкла или остъклени площи са били разрушени вследствие на експлозията?
Нанесени са щети по остъклението на ремонтното хале във Вагонно депо „Надежда“, като са засегнати стъклените панели по северната стена на сградата и остъклени елементи от покривната конструкция. Мащабът на пораженията се дължи и на обстоятелството, че в момента на инцидента вагонът се е намирал в непосредствена близост до остъклената част на халето.
9. Имало ли е служители в халето или в непосредствена близост до вагона по време на взрива и на какво приблизително разстояние са се намирали?
Към момента на възникване на инцидента в ремонтното хале и в непосредствена близост до вагона не е имало служители на дружеството. Няма пострадали хора.
10. Кога последно преди инцидента вагонът е бил в експлоатация и кога е преминал технически преглед или ремонт?
Вагонът е бил в редовна експлоатация до извеждането му за ремонт на 18 септември 2026 г. поради установена неизправност в централния източник на електрозахранване. Впоследствие е придвижен до Вагонно депо „Надежда“ за извършване на ремонтни дейности. Вагонът е преминавал всички задължителни технически прегледи и ревизии съгласно утвърдената система за техническа поддръжка. Последният му ремонт в депо е извършен на 2 ноември 2025 г. във Вагонно депо „Надежда“.
11. Кои служители или външни лица са имали достъп до вагона в часовете и дните преди експлозията?
В периода преди инцидента достъп до вагона са имали служители на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ангажирани с неговото придвижване, маневриране и извършване на ремонтни дейности, в рамките на служебните си задължения. Извършен е преглед на записите от камерите за видеонаблюдение в депото, като в часовете непосредствено преди инцидента не е установено присъствие на външни лица в района на вагона или в обекта.
12. Имало ли е преди 21 септември сигнали за технически проблеми, необичайна работа или намеса по климатичната или електрическата система на този вагон?
Последната регистрирана електрическа неизправност преди септември е от 8 май 2026 г. Непосредствено преди инцидента е установена повреда в централния източник на електрозахранване, поради която вагонът е насочен за ремонт. Към момента няма установена връзка между техническите неизправности и възникналия взрив.
13. Проверени ли са след инцидента други вагони от същия тип за сходни технически проблеми или за следи от нерегламентирана намеса?
Като превантивна мярка, непосредствено след инцидента „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД разпореди временното спиране от експлоатация на всички вагони от същата серия до изясняване на причините за възникналия взрив.
14. Изготвен ли е вътрешен доклад или техническо становище на БДЖ за инцидента и какви са основните му изводи?
Във връзка с инцидента е извършена вътрешна проверка и е съставен авариен протокол, в който са отразени първоначалните констатации на техническите специалисти на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД. Според тях конструктивните особености на оборудването не предполагат възникването на взрив с подобен характер и интензитет. Към момента конкретната причина за инцидента не е установена и предстои да бъде изяснена чрез назначените експертизи.
15. Кога и кои институции са уведомени от БДЖ за експлозията?
Непосредствено след инцидента на 21 септември 2026 г. са уведомени органите на МВР, като сигналът е подаден около 10:30 ч. По случая е образувано досъдебно производство, а събраните материали са докладвани на Софийската районна прокуратура.
16. Има ли БДЖ отговор на въпроса защо е станала експлозията към момента, и ако да, какъв е той?
Към момента конкретната причина за възникването на взрива не е установена. Изясняването на обстоятелствата около инцидента е предмет на образуваното досъдебно производство и назначените в рамките на него експертизи. „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД оказва необходимото съдействие на компетентните органи за установяване на причините за инцидента.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
