Близо 183 000 гигантски костенурки обитават атола Алдабра на Сейшелските острови. Това е най-високата численост, регистрирана досега за вида, и резултат от десетилетия усилия за опазването му. Ново изследване показва, че популацията е в добро състояние и остава относително стабилна, но учените предупреждават, че климатичните промени и инвазивните животни продължават да застрашават бъдещето ѝ.
Проучването е проведено от Фондацията на Сейшелските острови (SIF) и Университета на Ексетър във Великобритания. Изследователите са анализирали данни от преброявания на костенурките, събирани в продължение на пет години — между 2018 и 2022 г. Резултатите са публикувани в научното списание Ecology and Evolution и предоставят първата цялостна оценка на популацията на атола от края на 90-те години на миналия век, предаде The Guardian.
Тогава широко използвана оценка сочи, че на Алдабра живеят около 100 000 гигантски костенурки. Новото изследване определя най-вероятната численост на почти 183 000 възрастни и подрастващи животни. Това е повече от населението на цялата островна държава Сейшели.
„Повече от 180 000 гигантски костенурки, които се движат свободно из нашия атол, са доказателство за това какво може да постигне дългосрочният ангажимент към опазването на природата. Това е чудесна новина за Сейшелите, за света и за всички, които са работили за защитата на Алдабра“, заявява д-р Фрауке Флайшер-Догли, изпълнителен директор на Фондацията на Сейшелските острови.
От по-малко от 1000 животни до една от най-големите популации в света
Атолът Алдабра е едно от едва двете места в света, където гигантските костенурки все още живеят в дивата природа. Другото е архипелагът Галапагос, където популацията е значително по-малка.
През XIX век интензивната експлоатация на животните довежда до драматичен спад в числеността им. На Алдабра остават по-малко от 1000 костенурки, което поставя бъдещето на вида под сериозна заплаха.
Последвалите усилия за опазване на природата променят тази тенденция. През 1981 г. атолът е обявен за строг природен резерват, а през 1982 г. е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Десетилетията защита и наблюдение на популацията превръщат възстановяването на гигантските костенурки в един от най-значимите природозащитни успехи в Индийския океан.
По думите на учените новото проучване потвърждава резултатите от тази дългогодишна работа. Данните са събирани от служители на Фондацията на Сейшелските острови, които живеят и работят на атола и проследяват състоянието на животните през годините.
Защо учените не могат просто да преброят всяка костенурка
Макар числеността да е впечатляваща, определянето на точния брой животни е сложно. Гъстата растителност на Алдабра затруднява наблюденията и част от костенурките остават скрити от погледа на изследователите. Това означава, че обикновеното преброяване може да пропусне значителен брой животни.
„Програмата за наблюдение на гигантските костенурки на Алдабра е една от най-дълго действащите в региона, но на места гъстата растителност на атола прави преброяването наистина трудно“, казва д-р Нанси Бънбъри, съавтор на изследването.
Екипът използва статистически модел, който отчита не само видените костенурки, но и тези, които вероятно са останали незабелязани. Методът, известен като байесово йерархично моделиране на дистанционни проби, позволява да се коригират разликите в откриваемостта на животните в различните местообитания.
„Като моделирахме това, което не сме видели, наред с това, което сме видели, създадохме най-надеждната досега базова оценка за този емблематичен вид на Сейшелите. Тя ще ни позволи да проследяваме промените в популацията през следващите десетилетия“, допълва Бънбъри.
Изследването показва, че костенурките са най-многобройни в тревните площи на атола, известни като „тревни територии на костенурките“. Следват откритите пространства и участъците с по-рехава смесена растителност. В гъстите храсталаци, мангровите гори и районите с растителност от рода Pemphis животните се откриват по-трудно. Именно тези различия са взети предвид при новата оценка.
Учените подчертават, че числеността от близо 183 000 не означава, че популацията почти се е удвоила от края на 90-те години. По-старите преброявания не са отчитали по същия начин животните, които са присъствали, но са останали скрити. Затова част от разликата се дължи на по-точния метод, макар данните да сочат и реално увеличение на популацията.
Климатичните промени и инвазивните видове остават заплаха
Въпреки положителните резултати учените предупреждават, че бъдещето на костенурките не е гарантирано. Климатът на Алдабра се променя, като се очаква периодите на суша да стават по-продължителни и по-чести. Това може да намали наличието на храна и сенчести места, от които животните се нуждаят, за да се предпазват от горещините.
Покачването на морското равнище също създава риск, особено за ниско разположените части на атола. Промените в тези местообитания могат да окажат допълнителен натиск върху популацията и да затруднят опазването ѝ в дългосрочен план.
Друг проблем са инвазивните бозайници — видове, които са попаднали в екосистемата и застрашават местната фауна. Дивите кози, които в миналото са нанесли сериозни щети на растителността, са били успешно премахнати от атола през 2012 г. Дивите котки и черните плъхове обаче продължават да представляват опасност, тъй като нападат яйцата и новоизлюпените костенурки.
Според авторите на изследването планираното премахване на останалите инвазивни бозайници може да отстрани едни от последните пречки пред по-нататъшното възстановяване на популацията и да помогне на животните да се справят по-добре с бъдещите климатични промени.
Новата оценка е отправна точка, а не крайна цел
Резултатите дават на природозащитниците по-надеждна основа за наблюдение на гигантските костенурки през следващите години. Редовното проследяване ще позволи на учените да установяват по-рано евентуални промени в числеността и да реагират на нови заплахи.
„Тези резултати са чудесна новина за костенурките и доказателство за изключителната работа, извършена на терен“, казва д-р Дейв Хъдсън, научен сътрудник в Университета на Ексетър, който е участвал в разработването на статистическия модел за анализа на данните.
Той обаче подчертава, че новите числа трябва да се разглеждат като отправна точка, а не като крайна цел.
„Надяваме се, че сме предоставили на специалистите по опазване на природата доказателствата, от които се нуждаят, за да проследяват бъдещите промени и да предприемат навременни действия, докато костенурките са изправени пред нарастващ натиск от климатичните промени, сушата и инвазивните видове“, допълва Хъдсън.
Историята на Алдабра показва, че дългосрочните мерки за защита могат да помогнат на една застрашена популация да се възстанови. Но според учените запазването на този успех ще зависи от продължаващото наблюдение, защитата на местообитанията и ограничаването на заплахите, които могат да засегнат гигантските костенурки в бъдеще.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
