Дунав продължава да пресъхва по българското поречие. Последиците от драстичния спад в нивото на реката през последните месеци са парализиран бизнес, намалени мощности на атомната ни централа в Козлодуй и екосистема под натиск.
Едновременно с това оголеното дъно разкрива ценни исторически находки от древното ни минало, но и иманярски разкопки „на черно“. На някои места по българския участък за дни има спад от 40 сантиметра в нивото на водата.
През октомври Дунав при село Арчар, Видинско, изглежда все по-мъничък. След цял ден опити да хване някоя и друга риба Николай се отказва.
„Изобщо си няма риба по Дунава, както е имало преди години“, казва Николай, жител на село Арчар.
Лодката му сега е на суша, щедро отстъпена от водата на реката. Тесният фарватер принуждава екосистемата към бягство. Показател за това са дори само лебедите, които не са в по-тихите ръкави и в близост до островите, а в новообразувалите се плитчини на речното дъно.
„Когато е пълноводна, стига и догоре, до баира чак. Колко вода трябва да дойде? Два-три пъти по толкова вода, та да залее. Сега виж, че и на реката няма вода, няма нищо. И рибари няма, и риба няма. Виждаш ли оная клечка? Слагам я да видя колко е дошла. От вчера сутринта е спаднала с един-два сантиметра водата“, казва Николай.
Лъчезар Попов, жител на село Арчар, показва „разливището“ – там, където при обичайни нива реката разстила водите си нашироко. Днес тя е поне триста метра навътре.
„Драгажен флот е копал тук навремето и са вадили пясък за корабите, пълнили са корабите. Акостира кораб тука и почва да гребе пясък и пълни друг кораб“, разказва Лъчезар Попов.
При Арчар, както и на други места по българското поречие, се сливат острови и полуострови. Пясъчните коси и там се разширяват, а могъщият Дунав изглежда все по-мъничък.
„Мидите, върху които вървя, изглеждат сякаш са на морски плаж. Всъщност това е дъното на Дунав, а самите миди са символ на едно от най-опустошителните засушавания в историята на реката“, казва Рени Христова.
Реката рисува тази картина още от средата на лятото, когато Централна и Източна Европа са ударени от първата вълна на екстремно маловодие. Август пое щафетата с жестоки горещини.
Заради критичното газене започнаха да засядат круизни кораби, а международните конвои бяха принудени да съкратят наполовина тонажа на стоките си. Свитият капацитет и големите интервали на плаване носят огромни загуби за бизнеса, изправяйки поречието пред логистична блокада. От воден път Дунав се превърна в капан.
Септември леко задържа нивото, но само за десет дни през октомври колапсът продължава с по 3 до 6 сантиметра спад на денонощие. В Лом например от септемврийските минус 5 нивото пада до минус 46 сега.
Кризата се вижда и в сайта „Портал Оряхово“, който събира сателитни снимки от 42 години назад до последните дни.
Осушеното корито застраши дори техническото водоснабдяване за охлаждане на атомната ни централа в Козлодуй. Това наложи превантивно намаляване на мощността на Пети и Шести блок с общо 90 мегавата.
Междувременно Шести блок влезе в планов ремонт, а натоварването на единствения работещ Пети блок остава изцяло зависимо от волята на пресъхващата река.
Оголеното дъно обаче се превърна в извънреден шанс за археолозите, които започнаха спешни теренни обходи с цел да изпреварят иманярите в търсенето на история под пясъците.
По брега на античната Рациария и в устието на река Скомля сушата вече разкри фрагменти от древна керамика, железен меч, тесла, римски тухли и каменни блокове. Локализирани са основи на кули и предмостия, а учените регистрираха няколко нови антични и праисторически обекта.
Изчезналото пристанище на Рациария обаче все още се крие в плитчините. И докато учените бързат да спасят миналото, а бизнесът и енергетиката изчисляват загубите, голямото пресъхване на една от най-големите водни магистрали на Европа все така е в ход.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
