Севернокореец успява да избяга от родината си – нещо, което изглеждало почти невъзможно. Той тръгнал с бременната си съпруга, майка си, семейството на брат си и урна с праха на баща си. Те са първите хора, избягали и успели да стигнат до Южна Корея през 2023 г.
По време на пандемията от COVID-19, правителството на Северна Корея изпада в паника и изолира още повече страната от останалия свят, затваряйки границите и прекъсвайки търговията.
Дезертьорството, което някога е доста често срещано, приключва. Мъжът е първият беглец след пандемията от Северна Корея, който разказва за измъкването си от страната. Той споделя опита си пред Би Би Си, моли името му да бъде променено, за да се чувства по-защитен и така се превръща в Ким. Нощта на бягството е бурна. Силни ветрове носят бури след себе си. Всичко това е част от плана на г-н Ким – знае, че развълнуваното море ще принуди всеки кораб за наблюдение да се оттегли. Мъжът споделя, че от години е мечтаел за тази нощ, подготвя се за нея в продължение на месеци, но това не смекчава страха му.
Старите пътища за бягство са блокирани
По време на пандемията много от добре установените пътища за бягство през северната граница на страната с Китай са блокирани. Но братята живеят в малко рибарско градче в далечния югозапад на страната - близо до границата с Южна Корея. Това им дава алтернативен, но рискован изход - по море.
Първо трябвало да получат разрешение за достъп до водата. Били чували за близка военна база, където цивилните са изпращани да ловят риба. Братът на г-н Ким се включва в схемата.
Междувременно той самият започва да се сприятелява с бреговата охрана и охраната, която патрулира в района – постепенно изкопчва информация относно техните движения, протоколи и модели на смени, докато не се увери, че той и брат му могат да излязат с лодката през нощта, без да бъдат хванати.
Да убедиш близките си
След това предстои най-трудната част - да убеди възрастната си майка и съпругата си да се присъединят към него. И двете обаче не искат. В крайна сметка братята ги карат да се подчинят – заплашвайки ги, че ще отменят пътуването си, ако тя не се присъединят към тях, а след това ще бъдат отговори за нещастието на всички до края на дните им. По-възрастната жена се съгласява.
Съпругата на Ким обаче е непреклонна. Докато един ден двойката не разбира, че очаква бебе. „Ти вече не си само собственото си тяло. Ти си родител - искаш ли детето ни да живее в тази адска дупка?“, пита севернокореецът съпругата си.
Скрити в чували със зърно
Във вечерта на бягството децата на брат му спят по въздействието на приспивателни. Двамата мъже ги пренасят през минно поле в тъмното до мястото, където тайно е акостирала лодката им за бягство. След като стигат до нея, скриват децата в стари чували със зърно, като ги маскират да изглеждат като торби с инструменти.
С това семейството отплава за Южна Корея - мъжете въоръжени с мечове, жените - с отрова. Всеки стиска по една яйчена черупка, пълна с лют червен пипер и черен пясък, която при нужда да хвърля в лицата на бреговата охрана. Моторът на лодката изревава, но всичко, което г-н Ким може да чуе, е ударите на сърцето си. Една грешка и всеки от тях може да бъде екзекутиран. В южнокорейската столица Сеул той е придружен от полицай в цивилно облекло - мярка за безопасност за дезертьори.
Животът в Северна Корея
„Имаше много страдания“, разказва Ким за последните четири години от живота си.
„В първите дни на COVID-19 хората бяха изключително уплашени. Държавата излъчваше изображения на умиращи хора по света и предупреждаваше, че ако правилата не се спазват, цялата страна може да бъде унищожена. Някои хора дори бяха изпратени в трудови лагери за нарушаване на правилата“, коментира Ким пред Би Би Си.
Заключени без храна умират от глад
Когато се съобщава за подозрителен случай, под карантина е поставено цялото село. Всички са заключени без възможност да излизат - с много малко храна или въобще без нищо.
„Известно време хората умираха от глад, след това правителството донесе камиони с хранителни доставки. Твърдяха, че е ги продават евтино. Беше все едно да държиш бебето си гладно, след това да му дадеш малко – то ще се изпълни с благодарност“, казва севернокореецът.
Г-н Ким коментира, че хората са започнали да се съмняват дали това не е част от стратегията на държавата да спечели от пандемията.
Тъй като повече хора оцеляват, те започват да мислят, че държавата е преувеличавала опасностите.
„Сега много хора вярват, че просто режимът е имал извинение, за да ни потиска. Затварянето на границите причини най-тежките щети. Снабдяването с храни в Северна Корея отдавна е несигурно, но с малките количества, които идваха в страната, цените скочиха рязко и животът на всички стана много по-труден“, коментира Ким.
През пролетта на 2022 г. Ким забелязва, че ситуацията се влошава още повече.
„В продължение на седем или осем години не се говореше особено много за гладуване, но след това често се случваше да се събудим и да разберем, че още някой е умрял от глад“, разказва севернокореецът.
Изядени от плъхове
Един ден през февруари тази година полицията съобщила, че е арестувала всички в съседното село заради предполагаемо убийство на възрастна двойка. Аутопсията обаче показала, че възрастната двойка е умряла от глад, а плъхове са изяли пръстите на ръцете и краката на починалите.
По-късно през април - двама фермери също умират от глад. За тях било изключително трудно - защото ако реколтата е лоша, държавата ги принуждава да компенсират дефицитите си, като предадат повече от личните си хранителни запаси.
В Глобалния доклад за продоволствените кризи за 2023 г. се посочва, че след затварянето на границите на Северна Корея е „предизвикателство да се получи точна информация относно несигурността на храните“, но има „индикации, че ситуацията се влошава“. През март 2023 г. Северна Корея поиска помощ от Световната продоволствена програма.
„Можех да поискам колкото реша“: Търговия с контрабандни зеленчуци
Г-н Ким намерил начини не само да оцелее, но и да процъфти в кризата. Подобно на повечето хора в Северна Корея преди пандемията, той печелел, като продавал стоки на черния пазар - в неговия случай мотоциклети и телевизори, внесени контрабандно от Китай. Но след като границите били затворени, блокирайки почти цялата търговия, той преминал към купуването и продажбата на зеленчуци - знаел, че всички трябва да ядат.
„Хората идваха при мен и ме молеха за храна. Можех да поискам колкото реша“, коментира Ким. Така той се оказва по-богат от всякога. Той и съпругата му можели да си позволят да ядат яхния за вечеря - с месо по избор.
Животът, който севернокореецът описва, го представя като изключително проницателен и на моменти безскрупулен бизнесмен. Той спестява повече отколкото е могъл за десетилетие, като е намерил начини да надхитри севернокорейската система.
Силата на чуждата култура
Това отчасти се дължало на факта, че той се разочаровал от системата в ранна възраст. Откакто се помнел, той и баща му седели у дома и тайно гледали южнокорейска телевизия. Те живеели толкова близо до границата, че можели да настроят каналите си. Ким бил запленен от страна, в която хората са свободни.
През април миналата година Ким е бил принуден да гледа как 22-годишен мъж, когото познава, е застрелян при публична екзекуция. Убит е, защото слушал 70 южнокорейски песни и гледал около три филма, които споделил с приятелите си.