В неделя, когато президентът на Южна Корея Юн Сук Йол прие на вечеря в дома си министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин, той го призова да бъде бдителен срещу всякакъв вид севернокорейски атаки, включително изненадващи нападения, „наподобяващи тактика в стил „Хамас“, пише Би Би Си.
Откакто „Хамас“ осъществи своята брутална атака срещу Израел на 7 октомври, южнокорейски политици и военни началници се страхуват и прибягват все повече до сравнения между атаката в Близкия изток и това, което може Пхенян да направи на Сеул.
Миналия месец председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на Южна Корея също каза, че ако Пхенян ще води война срещу Юга в бъдеще, има доказателства, които предполагат, че „това може да следва модел, подобен на инвазията на „Хамас“.
Но наистина ли Южна Корея е изложена на риск от подобно нападение или конфликтът просто е дал причина правителство да засили защитата си и да изостри тона към Северна Корея?
Нападението на „Хамас“ срещу Израел, където бяха изстреляни ракети към територията на еврейската държава, докато партизански бойци нахлуваха, е отличен пример за това, което е известно като хибридна война. Сътрудник в Института за военни изследвания на XXI век отбеляза, че това е нещо, в което Северна Корея традиционно е много добра, добавяйки, че ако се включи в хибридна война, Сеул ще пострада.
Докато „Хамас“ изстреля 5000 ракети срещу Израел в ранните часове на 7 октомври, артилерията на Пхенян може да изстрелва около 16 000 на час. За да се бори със заплахата, Сеул разработва собствена система за противоракетна отбрана, подобна на израелската „Железен купол“.
Подобно на тунелите на „Хамас“ в Газа, се смята, че Северът е изградил мрежа от подземни тунели, някои минаващи под Демилитаризираната зона (DMZ), които могат да бъдат заредени с оръжия и използвани при потенциална инвазия.
Колко реална е заплахата от Пхенян?
Заплахата от Северна Корея е вездесъща в Южна от десетилетия, а напрежението между двете държави в момента е особено високо.
Последната по-значителна атака от страна на Северна Корея обаче беше преди 13 години, когато войници обстрелваха южнокорейски остров, убивайки двама морски пехотинци и двама цивилни. Експерти по сигурността казват, че стратегията на Северна Корея се е развила оттогава, което означава, че нейната цел в конфликт вече няма да бъде да пробие границата, а да унищожи столицата Сеул.
„Докато „Хамас“ разчиташе главно на ракети с малък обсег на действие, Северна Корея има много по-голям обсег и разнообразие от артилерия. Нейните ударни способности са много повече от тези на „Хамас“, посочи Хонг Мин, директор на севернокорейските изследвания в Корейския институт за национално обединение.
През последните години Пхенян се съсредоточи върху подобряването и увеличаването на своя арсенал от ядрени оръжия, твърдейки, че е разработил балистични ракети с малък обсег, способни да носят тактически ядрени оръжия. Това означава, че сега Северна Корея няма причина да използва подобни тактики като „Хамас“, според Чо Сеонг Рюл, бивш съветник по отбраната на правителството. „Северна Корея е суверенна държава със собствена армия и ядрени оръжия“, каза Рюл.
Той също твърди, че Северна Корея „няма стимул да влезе във война в момента“, като се има предвид, че те вече имат независима държава.
Освен това Южна Корея и САЩ многократно са давали да се разбере, че всяка атака срещу Юга ще доведе до края на режима на Ким, а основният приоритет на Ким Чен Ун винаги е бил оцеляването на неговия режим.
Въпреки това атаката срещу Израел накара консервативното правителство в Южна Корея да се запита дали сигурността по границата е толкова затегната, колкото би могла и трябва да бъде. Администрацията възприе твърда позиция спрямо Северна Корея, давайки приоритет на военната сила и заплахата от отмъщение пред диалога и ангажираността.
По-конкретно, той критикува военно споразумение, подписано от Севера и Юга през 2018 г. при предишното управление на страната, което имаше за цел да предотврати трансгранични сблъсъци и атаки.
Сделката създаде забранена за полети зона, забраняваща и на двете страни да използват военни самолети или оборудване за наблюдение близо до границата. Наскоро назначеният министър на отбраната на Южна Корея, Шин Уон-сик, предложи да се отмени споразумението, за да могат дронове за наблюдение да наблюдават Севера.
„Военното споразумение от 2018 г. силно ограничи нашите възможности за наблюдение и разузнаване“, каза Шин след атаката на „Хамас“. Той добави, че ако Израел е следил по-добре границата си с Газа, е щял да намали броя на жертвите.
Въпреки че Северна Корея е нарушила сделката няколко пъти от 2018 г. насам, броят на сблъсъците е намалял, оставяйки някои експерти да предполагат, че премахването й ще разпали напрежението и ще направи атака по-вероятна. „Анулирането на споразумението може леко да подобри наблюдението в реално време близо до границата, но не по значителен начин“, отбеляза Хонг Мин от Корейския институт за национално обединение.
Според него фокусът трябва да бъде върху предотвратяването на нападение от Севера на първо място. „На този етап никоя страна не може да направи нищо, за да се защити напълно от целия арсенал на Северна Корея, ако като „Хамас“ реши да пусне всичко наведнъж“, категоричен бе Хонг Мин.
