Историята на асансьора или платформата, която може да движи хора и предмети нагоре и надолу, е доста дълга. Известно е, че рудиментарните асансьори са били използвани в древен Рим още през 336 г. пр. н. е., като за тях първо се споменава в контекста на това, че Архимед построява един от първите, пишат специализирани сайтове.
Тези ранни асансьори представляват платформа с подемници, които ѝ позволяват да се движи вертикално. Подемниците обикновено се управляват ръчно – или от хора, или от животни – въпреки че понякога са се използвали и водни колела. Римляните ползват тези прости асансьори в продължение на много години, обикновено за да преместват вода, строителни материали или други тежки предмети от едно място на друго.
Подобна конструкция е имало и в Колизеума в Рим, задвижвана от 200 роби.
Що се отнася до специализирания пътнически асансьор, той е създаден през 18. век, като един от първите е използван от крал Луи XV през 1743 г. Той построява асансьор във Версай, а целта му е да го пренася от неговите стаи на първия етаж до любовницата му в стаите на втория. Този асансьор не е много по-технологично напреднал от използваните в Рим – мъже в специални комини трябва да теглят въжета, за да го задвижват. Наричали устройството „летящ стол“.
Едва в началото на 19. век технологията на асансьорите наистина започва да напредва. За начало те вече не е необходимо да се задвижват ръчно. През 1823 г. двама британски архитекти – Бъртън и Хормер – създават „възходяща стая“, която използва парна енергия, за да изведат туристи до платформа за оглед над Лондон. Няколко години по-късно изобретението им е развито още от архитектите Фрост и Щут, които добавят колан и противотежест към парната машина. Скоро започват да се създават и хидравлични системи с водно налягане за повдигане и спускане на асансьора.
Човекът, който решава проблема с безопасността на асансьора, правейки възможни всякакви високи сгради, е Елиша Отис, който заради приноса си днес е известен като изобретателят на модерния асансьор.
През 1852 г. Отис измисля дизайн с предпазна спирачка, при която, в случай, че кабелите се скъсат, дървена рамка в горната част на асансьорната кабина ще се измъкне и ще се забие в стените на шахтата, спирайки асансьора в нея, пише chr.bg.
Днес нова машина позволява колосално количество хора да се изкачват в нея.
Ето къде се намира най-големият пътнически асансьор в света:
През 2022 г. финландска асансьорна компания го инсталира в сградата Jio World Centre в Мумбай, Индия. Тази подемна машина може да побере до 235 души едновременно, пише OddityCentral. За сравнение, един Боинг 757 може да побере 243 пътници.
Асансьорът тежи 16 тона, заема площ от 25,7 кв. м и се поддържа от девет стоманени въжета, прикрепени към стоманени колони.
Наред с другите неща, инженерното чудо разполага с четирипанелна стъклена врата и стени, които предлагат панорамна гледка към комплекса и неговата градина. Въпреки че асансьорът се движи между петте етажа със скорост един метър в секунда, той разполага с дивани, на които пътниците могат да се отпуснат.
„Имаме удоволствието да обявим, че най-големият пътнически асансьор в света е в Индия!. Гордеем се с това, че предлагаме индивидуални решения за уникални проекти. Освен нашият екип в Индия, основните експерти на компанията по проекти в световен мащаб си сътрудничиха за проектирането и изпълнението на този най-предизвикателен и сложен проект“, каза Амит Госаин, управляващ директор на KONE Elevators India.
Някои интересни факти за асансьорите представя един от специализираните сайтове за поддръжка на машините у нас.
Вижте ги:
- Асансьорите са 20 пъти по-безопасни от ескалаторите.
- 24 асансьора в древния Римски Колизеум са управлявани ръчно от силата на над 200 роби.
- Въпреки страховете да не заседнете или свободно да паднете в асансьор, возенето в асансьор всъщност е по-безопасно от карането на кола. Средно 26 души една година умират при инцидент, свързан с асансьор (главно асансьорни техници, а не пътници), докато 26 души умират на час при произшествия, свързани с автомобили.
- Средният потребител използва асансьор 4 пъти на ден.
- Първият асансьор, който е имал ръчен потребителски контрол, е инсталиран в Ню Йорк Мариот.
- На всеки три дни асансьорите носят еквивалента на земното население.
- Максималната надморска височина, която един асансьор с подемни кабели може да постигне, е на 600 метра.
- Всеки асансьор се поддържа от множество кабели и всеки от тези кабели може спокойно да носи целия асансьор и неговите пътници.
- Бутонът за затваряне в асансьор всъщност е бутон "плацебо", направен, за да даде на пътниците илюзията за контрол в пътуването им с асансьор. Тъй като производителите на асансьори от 1990 г. са премахнали тази функция на повечето асансьори, откакто се затварят автоматично.
- Първият обществен строителен асансьор е монтиран в девететажната висока сграда в Ню Йорк.
- Изобретателят на съвременния асансьор Елиша Грейвс Отис сформира компания, която доставя и прави по-голямата част от асансьорите в света.
- Първият писмен запис на асансьор идва от 3 век пр.н.е. в Гърция. Този прост асансьор е измислен от математик Архимед.
- Асансьорната музика се появява за първи път през 20-те години, за да успокои пътници, които използват асансьорите за първи път
- Някои от най-известните асансьори могат да бъдат намерени в Gateway Arch в Св. Луи (кабина пътува в арка), Santa Justa Lift в Лисабон (един от първите асансьори, задвижвани с пара), Lacerda Elevator в Салвадор (един от най-натоварените асансьори в света), Тайпе 101, Bailong Elevator в Китай (считан за най-големият открит асансьор), Louvre Elevator във Франция (кабината му е отворена)
- Тъй като цифрата се счита за изключително носеща нещастие в много страни, доста сгради се отказват да имат 13-и етаж. Otis Elevators Company изчислява, че приблизително 85% от сградите с асансьорите си нямат бутон 13.