Британски геолози откриха следи от масивна древна вулканична система, заровена дълбоко под източното крайбрежие на Англия. Според Британската геоложка служба и публикуваното научно изследване вулканичният комплекс в района на Уош се е формирал преди около 454,4 милиона години – през късния ордовик.
Данните сочат, че тогава е настъпило едно от най-мащабните вулканични събития в геоложката история на региона. Изследователите определят системата като вероятен източник на част от т.нар. Кинекуле тефра – древен слой вулканична пепел, който днес се открива в части от Скандинавия и Балтийския регион, включително в Норвегия, Швеция, Полша, Беларус и Балтийските държави.
Вулканичният комплекс е свързан с района на Уош, а доказателства за него са открити при изследването на скални проби от два сондажа в Норфолк и Линкълншир, разположени на около 65 километра един от друг. Самата вулканична система обаче вероятно е била значително по-голяма от районите, в които са намерени пробите.
Учените смятат, че това не е бил обикновен конусовиден вулкан. Геоложките данни сочат към сложна вулканична система с няколко калдери – големи вдлъбнатини, свързани с мащабни изригвания и срутване на земната повърхност. Под тях е имало голяма магмена система.
За да определят възрастта на вулканичните скали, учените анализирали малки цирконови кристали, запазени в тях. Цирконът е особено подходящ за геоложко датиране, тъй като при образуването му в кристалната структура се включва уран. С течение на времето част от него се разпада и се превръща в олово. Чрез измерване на съотношението между уран и олово учените могат да определят възрастта на кристала.
Този метод показал, че цирконите в изследваните вулканични скали са на около 454,4 милиона години. Възрастта им съвпада с тази на Кинекуле тефрата, което подкрепя хипотезата, че древният вулканичен комплекс в Източна Англия е бил един от източниците на огромното количество пепел, разпространило се в Северна Европа.
Химическият състав на пробите също показва сходство между вулканичните скали в Англия и Кинекуле тефрата. Именно комбинацията от възрастта и химическия „пръстов отпечатък“ е сред основните аргументи в полза на връзката между двете.
Мащабът на древното изригване е бил огромен. Според Британската геоложка служба количеството изхвърлен вулканичен материал е било от порядъка на стотици до около 1000 кубични километра. Енергията на събитието е оценена като еквивалентна на няколко хиляди водородни бомби. Вулканичната пепел е била разнесена на огромни разстояния и днес се открива в геоложки пластове в части от Северна Европа.
Някои медийни публикации определят откритието като „супервулкан“, но учените предупреждават, че този термин няма строго научно определение и може да бъде подвеждащ. За подобно мащабно експлозивно изригване се използва и терминът „ултраплинианско изригване“.
Изследването показва и следи от по-късна вулканична активност. В една от пробите са открити цирконови кристали на около 453,7 милиона години – приблизително 700 000 години по-млади от основната вулканична фаза. Според учените това показва, че вулканичната активност в района е продължила и след основното изригване.
Днес древният вулканичен комплекс е дълбоко погребан под земната повърхност и няма видим вулканичен конус. Става дума за отдавна изгаснала вулканична система, останала като част от геоложката структура на Източна Англия.
Вулкан се събуди след векове на покой
Съвременната вулканична активност също показва колко динамични могат да бъдат геоложките процеси. Пример за това е вулканът Крашенинников на руския полуостров Камчатка, който изригна през август 2025 г. след близо пет века без известно изригване.
Изригването започна на 2 август 2025 г., само няколко дни след силното земетресение с магнитуд 8,8, което разтърси Камчатка на 30 юли. При изригването вулканична пепел достигна височина от няколко километра, а при отделни експлозии пепелният стълб се издигна значително по-високо.
Времевата близост между земетресението и изригването привлече вниманието на учените. Провеждат се изследвания дали сеизмичната активност е могла да повлияе на процесите в магмената система на вулкана. Засега обаче не може категорично да се заяви, че земетресението е причинило изригването.
Според данните на НАСА последното известно предишно изригване на Крашенинников е било около 1550 г. Новото изригване през 2025 г. даде възможност на учените да наблюдават отблизо поведението на вулканична система, останала неактивна в продължение на векове.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google






















