Съединените щати са изключението в Западния свят – за разлика от повечето държави, отвъд Океана президентът не се избира пряко. Гражданите гласуват за т.нар. Избирателна комисия, която на свой ред избира държавния глава.
Комисията се състои от 538 делегати. Това е равно на общия брой членове на Конгреса плюс трима представители на окръг Колумбия. За да спечели Белия дом, даден кандидат трябва да получи най-малко половината плюс един или поне 270 делегатски гласа.
Всеки щат излъчва определен брой делегати, който зависи от неговото население. Така например, щатите с най-малко население като Уайоминг получават по трима делегати, а най-населеният – Калифорния – цели 55.
Всъщност това, което ще се случи на 3 ноември, са 50 вота в 50-те американска щата. И тук идва най-особената характеристика на американската система.
„Победителят печели всичко“
Независимо дали в Тексас, например, за Доналд Тръмп бюлетина пуснат 51% или 90% от гласувалите, той би получил всичките 38 тексаски делегати. Методът „победителят печели всичко“ има само две изключения – щатите Мейн и Небраска.
Така краят на изборния ден е край само на първия етап от избора. Следва гласуването на делегатите. Всеки от тях е длъжен да пусне бюлетина за този кандидат, който е спечелил повече гласове в неговия собствен щат. Системата цели да гарантира, че малките щати и рядко населените щати ще са достатъчно представени. Или – че по време на кампаниите си кандидатите няма да се съсредоточат само върху мегаполисите, забравяйки за вътрешните селскостопански райони.
Парадоксът
Вследствие обаче президент може да стане спечелилият по-малко гласове на национално ниво. Това се е случвало цели пет пъти в американската история и два през последните 20 години – през 2000 г. и 2016 г. Хилари Клинтън изгуби последния вот, въпреки че за нея бяха гласували три милиона повече избиратели.
А причината – тогава Тръмп изненадващо спечели т.нар. „колебаещи се“ щати.
За разлика от повечето щати, които винаги гласуват за кандидати от една и съща партия, колебаещите се щати са непредвидими – веднъж те предпочитат републиканците, друг път – демократите. Затова всички кандидати за Белия дом насочват най-много усилия именно към тези няколко щата, които са решаващи за окончателния резултат.
Тази година те са шест: Аризона, Мичиган, Пенсилвания, Северна Каролина, Флорида и Уисконсин. А за най-ключов сред колебаещите се щати се смята Флорида. От 1964-а година насам само с едно изключение (Бил Клинтън през 1992 г.) никой президент не е печелил изборите, без да спечели „слънчевия щат“. Именно Флорида решава и изхода от спора между Ал Гор и Джордж Буш-младши през 2000 г.
Предизвикателството "Предварително гласуване"
Тази година друг ключов фактор е предварителното гласуване – както присъствено, така и по пощата. Традиционно то е популярно отвъд Океана, но с вихрещата се коронавирусна пандемия този път бюлетините, пуснати преди изборния ден, са рекорден брой.
Преброяването на тези гласове обаче е истинско предизвикателство и поставя въпросителни. Ако резултатите са близки, те няма да станат ясни в деня след изборите. Ако някой от кандидатите ги оспори, крайният изход може да се отложи със седмици. В такъв случай може да се наложи намесата на Върховния съд, който да вземе окончателното решение за бъдещия президент.
