27 август 2012 година - Лука Модрич се превръща в най-скъпия хърватски футболист в историята, след като Реал (Мадрид) се съгласява да плати 35 млн. евро на Тотнъм, за да го привлече на "Сантяго Бернабеу". Бляскаво представяне, страхотни условия, уреден живот... Едва ли много от вас обаче знаят за началото на пътя на плеймейкъра към испанския гранд преди 20 години.

На 9 септември 1985 година в Задар се ражда малкият Лука, който е кръстен на дядо си. Бъдещата звезда прекарва детството си в далматинското село Модричи, откъдето е и цялото му семейство, като взима името на дядо си. В началото на войната в бивша Югославия обаче семейство Модрич се оказва в територия, където действа сръбската армия. След серия от тормози и агресия срещу хърватите дядото Лука е убит, което кара семейство Модрич да избяга в Хърватия, където се настанява в хотел на остров Иж - недалеч от Задар.

Бащата Стипе получава работа в хърватската войска и в тези трудни години записва сина си да тренира футбол в местния НК Задар, за да мисли за нещо друго, освен за войната.

Четири години по-късно войната свършва и 10-годишният Лука отива на проби в гранда Хайдук (Сплит). Треньорите обаче отсичат - това момче е много хилаво и няма никаква физика, не става за голям футбол.

В Задар не са съгласни и отсичат, че разполагат с диамант и когато Модрич е в 8 клас, шефът на клуба Томислав Башич го препоръчва на президента на Динамо (Загреб) Здравко Мамич. Босът на столичани веднага взима Лука в академията на клуба, като му осигурява стипендия, докато тренира и учи в Загреб.

Спортният директор на Задар Йосип Байло е против трансфера, като обяснява на президента Башич, че трябва да задържи Лука, защото пред него има голямо бъдеще и след няколко години ще спечели много повече, но решението вече е взето.

По това време други клубове предлагат 2,5 млн. куни (около 335 000 евро), за да вземат обещаващия младеж, но от Динамо убеждават бащата на футболиста да излъже шефовете на Задар, че в качеството си на военен е разпределен в Загреб и синът му трябва да отиде с него. Измамата помага и Динамо си осигурява халфа само за 48 000 куни (около 6 500 евро), а 15-годишният Лука заминава за столицата сам-самичък, тъй като семейството му остава в Задар.

Модрич започва да тренира в детско-юношеската школа на най-силния хърватски клуб заедно с другите бъдещи звезди на Динамо - Ведран Чорлука, Едуардо да Силва, Нико Кранчар и други.

През 2003 г. е пратен под наем в босненския Зрински (Мостар), където печели наградата за Играч на годината до 18 г. Завръща се в Динамо, където обаче отново е ненужен и пак е даден под наем - този път в хърватския Интер (Запрешич), където е с основен принос тимът да спечели промоция за елитната дивизия.

Печели и наградата за Футболна надежда на Хърватия за 2004 г.

В Динамо вече са сигурни, че разполагат с истински диамант и през 2005-а Модрич подписва дългосрочен договор до 2015 година.

Следват награди за Играч №1 на сезон 2006/2007, три поредни титли с "модрите", а през 2008 г. офертите в Загреб валят една след друга и е продаден в Тотнъм за 20 млн. евро.

Хърватският национал няма нужда от много време за аклиматизация в Лондон и започва да блести с екипа на "шпорите", с който изиграва 127 мача, в които бележи 31 гола.

След четири години на "Уайт Харт Лейн" обаче идва трансферът му в Реал. Модрич не крие радостта си:

"Дойдох в най-добрия отбор в света. Когато чух, че Реал е заинтересуван от мен, нищо друго нямаше значение".

Така приказката за Лука продължава...